Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-възрастните от селото го помнеха като малко момче – по цял ден тичаше след баща си и кравите. Майка му ги напусна внезапно посред бял ден и Нестор порасна без капка обич и милувка. Когато баща му го изпрати в града да учи, той заживя в къщата на богато семейство, стар възрожденски род. Те имаха малка дъщеря – прелестно феерично създание с дълги коси с вплетена синя панделка, което свиреше на пиано. Нестор за първи път чуваше музика различна от тази, с която беше израсъл на село. Когато момиченцето започваше да свири, той зарязваше всичко, затаяваше дъх, гледаше през ключалката тази малка фея, слушаше и на душата му ставаше особено топло и някак синьо. В тия години за първи път чу от стаята на х ...