Когато по напечения път се вдигна прахоляк и се чу топуркане на колелета, Симо впери очи. Каруцата се показа и скоро се заклатушка надолу. Скочи Симо, бързо замаха и се развика за помощ.
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнината на ореха.
Сутринта камбаната заби на умряло. Стекоха се хората в двора им. Къщата се зачерни...
………………
Минаха четирдесет тъжни дни, пропити с мъка и неутешимост от изведнъж пристигналата смърт. Семейството мълчаливо се хранеше вечер. Някак тикаха дните... трябваше да живеят... тихо, монотонно, мъчно минаваха часовете ...
През деня Симо ходеше да наглежда ратаите по нивите, сега всичката работа падна на плещите му. Беше каталясал от работа. Трябваше му още един човек, който да помага за добитъка, да помага в дюкяна за доставките, да го отменя за някои работи. Имаше нужда от верен човек, с който да си хортува, да не го краде и да му има доверие.
Замислил се беше той по този въпрос и сподели ...