Писмото приключваше тук и Григор не можеше да издържи повече от седем секунди преди да извади плик номер три и да зачете последната част от историята. Все пак прибра внимателно второто писмо в същия вътрешен джоб на якето, но нямаше време да го пъхне обратно в плика:
Баба Лили гледаше с недоумение.
- Аз тая история я знам, нема как да не я знам. Ти обаче откъде я знаеш? Никой не я разказва вече. Едно време се събирахме на мегдана и си я разказвахме. Млади мо̀мци и девойки ‘га бехме. Нема човек тука, който да е живел и да не знае за кораба на Арда. Казвай бърже кой ти разказа за кораба? – бабата все още бе изплашена и не пускаше ръчичката на малкото момиченце.
- Дядо Митко ми я разказа. Една вечер си играех пред къщата и той излезе да гледа звездите. Държеше някакъв черен дълъг микроскоп и гледаше към небето.
- Ела насам – засмя се бабата и я дръпна на безопасно разстояние от ръба – да не искаш да кажеш телескоп?
- Да, телескоп – засрами се Йоли – гледаше нагоре и почна да ме разпитва д ...