Метреса за покойници
Събу сандалите с високи токчета и стъпи на хладния пясък. Някъде зад хоризонта идваше изгревът. Делфините си бяха отишли. Затвори очи и се заслуша в шума на морските вълни. Изплува споменът от детството...
Играеше си в пясъчника и чу, как двете лелки съскайки си казаха:
- Виждаш ли го туй малкото, майка му е метреса и го е пуснала само да си играе на улицата.
Отиде до тях и с вдигната главичка им съобщи гордо:
- И аз ще стана метреса, като мама.
... Отвори очи и видя, че делфините още бяха тук и танцуваха своя любовен танц.
Към нея идваше последният за нощта покойник. Така им викаше "покойници", защото всички бяха старци, духовни старци. От уста им се носеше смрадта на мърша. Бяха умрели приживе, а някои дори и не се бяха раждали... Мъртви по рождение...
- Остана ли доволна от секса?
- Да, Господин Мъдев, честно казано не бях попадала на такъв мъж! Толкова надарен...
- Добре, добре, знам го и други, като теб са ми го казвали. Просто природата ме е надарила.
В главата и се въртеше мисълта "Пикльо... Надарила те е, да си търсиш половин час пишльонката, за да пикаеш!".
Той бръкна в джоба си и извади шепа жетони от казиното със златни звездички. После ги изсипа в пазвата и.
- Довечера ще правя литературно парти. Нещо, като бал с маски. Идваш!... и да си купиш маска, защо си се търкаляла с повечето от мъжете на партито, а някои ще бъдат с жените си. Пък, доколкото знам не подминаваш и жените.
Тя се усмихна чаровно.
- Нали знаете тарифата ми?... От тия златните звездички.
- Знам я, ако си добра може и да ти пусна и златно сърчице.
- По-добра метреса за литературното си парти няма да намерите.
Трътлестият покойник се завъртя и отпраши нататък.
Най-после сама далеч от траурната агенция, която си бе заформила. Прибра се вкъщи. Мизерна дупка с едно легло, маса и... Нищо. Цветето на прозореца отдавна бе мъртво. Една разклонена суха пръчка.
Нощта дойде. С бърза походка отиваше на бала. Токчетата и отмерваха времето до започване на "работния ден". Носеше маска, черно домино, а отдолу блестяха червените, сочни устни и голямото деколте, което казваше " Ела те! Сложете вашите звездички и сърчица тук!".
Пред къщата бяха паркирани много скъпи возила измити до съвършенство. Изкачи парадното стълбище и прислужничката я поведе към залата. Отвътре идваше някаква идиотична електронна музика, в която се повтаряха три, четири ноти. Домакинът намали звука и в средата се изтъпанчи някакъв идиот с маска на Арлекин и започна да декламира фалшиво, още по-идиотичен стих. Шкембето му стърчеше над скъпия костюм.
Сърцето ми безкрила птица.
Пълзи във твоите крака,
а Любовта, сребристата лисица
е задушила моята душа
Нима не виждаш, как се мятам,
шурти кръвта ми от страстта...
Вече не слушаше, защото усети една мазна ръка, как я стиска по задника.
След 20 минутно хриптене кюфтето поет млъкна. Тълпата свиркаше, пляскаше и крещеше, а тя беше щастлива, защо кретена най-накрая и пусна дупето. Сложи два пръста в устата си и започна да свири. После усети, как тоя с мачкащата ръка и натика жетонче звездичка в бикините.
Ето, започваше вече звездната нощ за нея. Отново щеше да аплодира покойниците и после да се търкаля с няколко от тях. Усети гадна празнина в себе си. Не беше ли и тя покойник, като тях...
Реално и те бяха спечелили своите златни звездички, като нея...
На работа, момиче!!! Ти си Метреса, а това са пари и слава!
© Гедеон All rights reserved.
