Jan 20, 2023, 5:21 PM

 Милана: докато имам сили - 16 

  Prose » Narratives
472 1 4
Multi-part work « to contents
4 мин reading

          - Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града  понякога.  Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена.  Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужбина: "Ех, да знаеш там какви къщи има - хубави, големи..." или "Ами прати го във Виена, там дават най-доброто образование". Някъде около шестнайсетата си година споменaл пред една от сестрите си, че иска малко да попътува, да види друг свят и изчезнал за към два-три месеца. Прибрал се  с друга риза и други цървули, а пoсле в една кутия, в която прибирали разни дреблии, дълго се намирали сръбски динари. Затова мислят, че е стигнал най-много до Белград и е опитал от работата на чуждо място. После често казвал: "Не е за мене тая работа, у нас си е най-добре".   

         Наблюдателен и прозорлив, той рано разбрал, че големите му синове са селяни по душа, обичат земята, животните, но третият - най-малкият все съвети давал, а уж дете все още: нов долап - снахата да се успокои; софата на новата къща да гледа към хълма, оттам се вижда цялото село и овцете, когато се прибират от паша; стаята за спане да е на Изток и там прозорец да има... Баща му се усмихвал и поклащал глава, брат му Страхил - също, но най-големият - Димитър, ръмжал: "Ти, малкият, не се бъркай при големите!". На Вельо отдавна му било ясно, че Дамян трябва да учи още, затова след като свършил училището в селото, го пратил в София. Когато донесъл от гимназията диплома с отличен успех,  Вельо си казал: "Значи още можеш. Време е и аз да изпратя син във Виената", и извикал и другите си двама синове:

          - Ти, Димитре, не пожела да учиш повече, ти, Страхиле - също. На вас двамата ще оставя имотите на село. Вие знаете всичко за живота тук, имате семейства, деца и ние с майка ви също имаме още една дете, за което да се грижим. Докато съм жив, ще работим както досега и ще делим на три. Ако майка ви остане след мене, ще трябва да получава своя дял. След това ако искате, продължете както досега. И на Дамян ще дам колкото на вас, но когато ми донесе документ за образование, подходящо да изгради и управлява хотел в София, като най-добрите в Европа, такъв, в който гостите да искат да се връщат всеки път, когато идват в този град. Дотогава ще замине за Виена, или където той реши, за да учи и работи. Ще му дам пари само за път, евтина квартира, хляб и един кат дрехи на година. Докато учи езика, може да започне и евтино платена работа, но после ще трябва да търси нещо по-доходно и полезно за бъдещата му работа у нас. Той ще се справи, вярвам в него. Димитре, няма да загубиш от това, затова не върти глава. Този хотел ще бъде един сигурен пазар за това, което вие ще произвеждате, но трябва да бъде качествено. В него ще има място и за по един човек от семейството ви, както и от това на сестра ви, но изискванията и заплащането ще са както на всички останали работници, да няма кръшкане.

          Когато заминал, Дамян бил току-що завършил гимназия в София - голям град, така мислел тогава. Приел напътствията на баща си и вярвал, че ще справи. Виена го посрещнала с много блясък, с много движение от хора, и сгради - огромни, красиви, блестящи. Завил му се свят - това ли искал баща му, а как ще се справят! Явно наследил твърдостта на бащиния си характер, той все пак не избягал, а останал и започнал да се оглежда и ослушва. Срещнал се и с други български момчета там - някои харесал, други - не. Наел квартира, намирал някаква работа да се прехранва. Поузрял и прозрял това-онова. Решил какво иска и какво ще учи, и се прибрал вкъщи.

          - Чуй ме, татко, това, което искаш няма да стане така лесно. Освен образование са нужни и пари, които ние нямаме. Дори всичко, което имаме на село да продадем, парите пак няма да стигнат за това, което ти си намислил. Къде ще се строи, какво ще строи - планове, скици, разчети, работници, на които ще се плаща. Това не е селска къща. Не се обиждай!

          Изслушал го Вельо, поразмислил се: пораснало е момчето, добре разсъждава, прав е. Завел го в града и му показал един доста голям полупразен терен:

          - Това е наше. Преди време го купих много изгодно от един селянин от северните села. Получил го почти без пари след Освобождението от един турски големец, на когото помогнал с превоз да се върне в Турция.

           Същисал се Дамян - огромно място, в единия край - триетажна сграда, доста занемарена, три-четири големи стопански постройки - явно са били складове, и това - в центъра на София. Западната страна била на голяма централна улица, чудесна за лицева част.

          - Добре, татко, остави ме да помисля и да поговоря с мой приятел, току-що завършил архитект.

» next part...

© Лидия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно!!!
    Поздравления!
  • Благодаря, Силвия! Благодаря за всичките любими, за търпенито и вниманието от сърцевед като тебе! Продължавам.
  • Изчетох всичко на един дъх! Чакам още...
  • Благодаря, Лидия! Гледах през твоите очи.
Random works
: ??:??