Dec 17, 2016, 4:43 PM

Мисъл

  Prose » Others
761 0 0
2 min reading

     Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.

     – Къде съм? – попита.

     „Какво е къде?“

     Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.

     – Може ли да стана?

     „Ти си станал.“

     Кой говори с него? Това дори не е глас, чува го отвътре, в съзнанието.

     – Какво става?

     „Това ли са въпросите ти?“

     Нима това е разпит? Или е в отвъдното? И защо е толкова бяло? По-добре да стане.

     Но се оказа, че няма тяло. Поне не го виждаше с очите.

     – Къде е тялото ми?

     „Какво е тяло?“

     Сам със себе си ли говори? Потърси спомени в съзнението си. Но там нямаше спомени. И съзнание нямаше.

     – Но аз отворих очи! Значи съм жив! Нали така?

     „Да. Ти си жив.“

     – А къде съм тогава? Защо не виждам нищо?

     „Защото гледаш с очите. Те не са за виждане. Те са за гледане.“

     Затвори клепачи. Пак беше бяло. Нещо в него работеше, сякаш е вън от него, но стои вътре, за да върши своята си работа.

     – Аз какво съм?

     „Ти ли? Ти си нищото, от което се нуждаем.“

     Значи има други. Те се нуждаят от мен. Вероятно ще ме разчленят или нещо такова. Трябва да избягам. Но къде и как без тяло?

     – Защо съм без тяло?

     „Ако ти трябва, ще го имаш.“

     Трябва ми, разбира се. Как иначе? Паникьоса се. Как може да вижда, а да няма тяло? Нима очите са също безтелесни? Къде е, по дяволите?!

     „Облечи се.“

     Как да се облека? Нали съм безтелесен? И кое да облека?

     Очите му четяха текстове, сами извираха пред него като чешма-аязмо. Те загръщаха погледа и го топлеха. Сега разбра, че е мисъл. И усети студ от себе си. И студ в себе си. Облече се. С нещо от думи. С поезия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...