Моцарт от крайния квартал
Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме замеряха със снежни топки, изплашиха се и побягнаха. Наричат ме „слабак”, а аз искам да съм като всички останали деца- с нормални пръстчета на ръцете. И „фашист” ми казват- заради баща ми, който е чужденец, и който не помня. И мама не зная. Баба винаги плаче, стане ли на въпрос за тях. Много се обичали двамата. Запознали се на един концерт на мама Вероника в чужбина. Малко преди да се появя аз, станала голямата трагедия. Един камион връхлетял върху колата на родителите ми. Татко издъхнал веднага, а мама, която чакала всеки момент да се появя на бял свят, откарали в болницата. Спасили ме, но мама отишла на небето…Всичко туй от баба си го знам. Баба Верка. И тя е музикантка като мама. Дава и уроци по пиано. Казва, че ще трябват пари за операцията ми. А как свири само! Дъхът ми спира, когато я слушам. И само за едно се моля- някой ден да мога и аз като нея.Тя все ми повтаря, че ще успея…
Опита се и да ме научи да свиря…Много пъти…Започвах, но… …Не ми се получаваше добре…Грозни ми се виждаха ръцете ми върху пианото…
А музиката…В нея всичко е красота и…
Та, спаси ме онзи ден възрастната жена с покупките. Погледна ме изпод очилата си, после ме хвана за рамото и се зачуди:
- Ама, момченце! Цялото си мокро. Отивай на топло, че…Някоя пневмония ще хванеш.
И аз хукнах. Добре, че светофарът приятелски ми се усмихна в зелено, та на бегом стигнах до вкъщи.
После баба Верка се прибра и започна да проверява домашните ми, а аз ѝ зададох дежурния си въпрос:
- Бабо, нали не ми се сърдиш?
Искаше ми се поне веднъж да ми се поскара, а тя както винаги ме придърпа до себе си и долепи устни до ръчичките ми. Никога до сега не ми се е карала за училищни работи. В четвърти клас съм вече…А буквите ми…Едни разкрачени и безформени. Също като пръстчетата на дясната ми ръка. Тъй съм се родил. Ама…Дори и нормални да бяха, никога нямаше да мятам снежни топки по момчетата, които ме обиждат. Баба казва да не отвръщам на лошото с лошо. Все това ми повтаря и плаче вечер. Сигурен съм, че плаче. По очите я познавам, макар, че се крие от мен… И ѝ се чудя колко много работи, чак време за частни уроци намира. Казва, че ѝ трябват, за да бъда и аз като другите деца.
Но понякога имам чувството, че не мога да чакам. Особено като я гледам как плъзга пръстите си по черно- белите клавиши. Тъй съм запомнил движенията ѝ, че знам накъде ще поемат ръцете ѝ.
Моцарт ми е любимият композитор. А неговата „Симфония № 40”…Красота! Сякаш литвам като я слушам. И... не се чувствам недъгав.
После баба ме слага да спя, но в главата ми само музика витае. Виждам я тая музика. Усещам я, дори когато спя. Като дишам я чувам в ума си. И се виждам- с фрак и бяла риза съм. И свиря ли, свиря на пианото…Пред много хора. Няма снежни топки…Никой не ме обижда. Само музика има… Много музика.
Та …реших се един следобед… Кой знае още колко уроци трябваше да изнесе баба…И колко време трябваше да чакам..Влязох криво- ляво в интернет и се поразрових из вътре.
Какви смели хора има само! На едно момче му отрязали крака, а то и с протеза не спряло да ходи на стадиона. Лекоатлет било. С протезата тичало по пистата.
Друго дете пострадало, като паднало под мотрисата в метрото. Отрязали му ръката от лакътя, а то не спряло да помага за отглеждането на малката си сестричка.
Дни не спах да мисля за това, колко силни хора има по земята. И…някак малко ми се видя моето нещастие.
Голям приятел е Гугъл. Велик! И в медицинските сайтове влязох. После изрових рентгеновите снимки от шкафа с документи на баба Верка. Сравнявах ги с„рисунките” от интернет. „Фаланга”- така се казва липсващото у мен. „Предала” ме е природата– на четирите ми пръста на дясната ръка. Някъде по пътя, преди да се родя…ме е белязала.
Само няколко сантиметра, няколко сантиметра, за да не бъда „слабак”.
След шест месеца…
- Благо!- стресна ме една привечер гласът на баба- Защо са разбъркани партитурите ми?
Изгледах я виновно, а тя поклати глава, седна до пианото и ме приласка на стола до себе си:
- Слушай, детенце- „Токата и фуга” в Д- минор, на Бах. Гениален композитор.
Гледах пръстите ѝ и мечтаех за утрешния следобед. Щях отново да отворя широко прозорците и да сложа „изобретението” на пръстите си. После щях да поема дълбоко дъх, вдишвайки аромата на цъфналата под терасите липа, и да потъна в приказното царство на нотите… Няколко месеца, откак тайничко започнах и вече се справях. Трудно!..., но малките летвички с дунапренчетa на върха ме правеха щастлив…Нищо, че в крайния квартал, където живея отново щеше да мирише на кебапчета, че щях да чувам как съседите кака Снежа и бате Румен се карат, както обикновено…Как само се чува през стените на панелките!...И колите, които спират на паркинга пред блока, сигурно отново щяха да се тресат от поп- фолк мелодиите вътре... Но…Нищо! Нищо! Над всичката тази глъч, отново звуците на моето пиано щяха да се извисят, да се излеят в небето. И да отлетят... Високо, високо! Там, където са мама и тате и ...моят любим Моцарт!... Колко плакахме с баба една неделя, когато гледахме филма за него…Признавам си, че много се натъжих. И баба Верка не скри сълзите си. Само повтаряше: ”Колко млад е бил, Боже! Само на тридесет и пет!”…
И мама е била на толкова…
А Моцарт?!- много, много самотен ми се видя. И този Салиери!…Баба казва, че и днес има хора като него.
Щом свършех с упражненията върху пианото, започвах да търся в сетивата си, да си„сглобявам” мелодийки. Та, всичко беше музика- и птиците в клонаците творяха музика, и жуженето на насекомите бе толкова красиво, ветрецът дето пееше в цветенцата от саксиите на баба- толкова звучен бе …Дори тревичките пред блока растяха, шептейки някаква мелодия…Всичко, всичко имаше свой глас. Този миг бе най- прекрасният от всичките- когато се опитвах да излея върху черно- белите клавиши онова, което усещах и което беше в мен.
В един такъв момент баба Верка ме изненада. Прехласнат, не разбрах, че се беше прибрала по- рано от обичайното.
Извърнах поглед, а тя се олюля и се подпря на стената.
- Чедо!- изхриптя гласът ѝ.
После дойде „Бърза помощ” и я приеха в отделението по кардиология.
Днес отивам към болницата. Жената, която се грижеше за мен от „социалните” си тръгна рано, а аз хукнах почти след нея. Избрах най- красивият букет от червени рози. За моята баба Верка, която има най- доброто сърце на света и носи най- прекрасното име- името на Вярата.
Сигурен съм, че заради нея оздравя и сега ме очаква, преди да я изпишат...И защото вярва в мен.
За да го има, за да живее Моцарт и в крайния квартал.
© Ивита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Алекс!
-
Не само на баба Верка ѝ се насълзяват очите...
-
Танче, Наде, Дани, благодаря Ви!
-
Ивита, поздравления! Как се изписват тоналностите няма значение.
-
Честито първо място! Докосна ме!
-
Чудесен разказ. Заслужена награда! Честито, Иве!
-
Наденце! 💖
Благодаря ти! -
Радвам се за теб, Иви!
-
Нинче, благодаря ти!❤
-
Поздравления за първото място!❤
-
Мини, Боре, благодаря Ви, момичета!🌹💖🌹
-
Както казах, историята на Благо си заслужава! Честито, Ивита, и още много конкурсни победи да имаш! 🌹❤
-
Ивита, честито, заслужено! Поздравявам те!
-
Скити, благодаря ти! 💗
-
Честито, Иви! 💖
-
Благодатя ти, Таничка!🌻
-
Честито, Иви!
-
Зиги! Винаги си много мил. Благодаря ти, приятелю! Аз се радвам, че отново се завърна сред нас! Бъди здрав и много вдъхновен!☺
Тони, благодаря ти!❤ -
И аз от сърце те поздравявам.Честито!
-
И мен определено ме развълнува! Изпуснал съм гласуването, но поздравления за първото място, Иви! Страхотна си, а този разказ пак ми дръпна струните на душата! Музикантка си, в сърцето ми свириш, казвал съм ти! Браво!!
-
Вале!❤
-
Честито, Иве.
-
Севделин, Роси, благодаря Ви!
Севделин, ще ти пиша.
Благодаря на всички, които прочетоха, харесаха и подкрепиха този разказ. Развълнувахте ме, приятели. Бъдете здрави, вдъхновени и успешни! -
Честито първо място, Ивита!
-
Честита победа! Очаквам новата тема
-
Права си, Иве! Колкото повече читатели, толкова повече вълнения. Бъди благословена и ти! 🌹
-
Не е задължително, Боре! ☺
Смятам, че най-важното за една творба е да може да развълнува читателя!
Бъди благословена! -
За втори път чета прекрасният ти и музикален разказ, Ивита. Съжалявам, че нямам още един глас, но ти стискам палци за успех! Историята на Благо заслужава! ❤🌹
-
Благодаря ти за вниманието, Иржи!
Прекрасно достижение на човешкият род е музиката. Може да говори, да разплаква, да вдъхновява, да лекува...Ведър и щастлив да е денят ти! -
Личи и някаква музикална култура в автора....Трогателна история, написана както винаги завладяващо. Трудно ми е да определя коя от двете ми фаворитки, за които гласувам, ще е първата...Желая успех, Ивита!
-
Благодаря ти, Мини!
Вдъхновен и усмихнат да е денят ти! ❤️ -
Много силно, докосна ми сърцето, Ивита, пожелавам ти успех и давам глас!
-
Василена, добре дошла на страничката ми.
Благодаря ти за вниманието!
Лидка, винаги ми е била приятна компанията ти.
Благодаря ти!
Бъдете вдъхновени, момичета! -
За силата на обичта, предизвикала силата на духа.
-
Силно, мъдро и затрогващо...
Поздравления! -
Благодаря ти, Нинче!
Доста му се чудех на този "D minor".
Благодаря ти за напомнянето, както и за полезната информация за проф. Бадев, нашият изтъкнат цигулар. Интересна подробност, която ме впечатли.
Благодаря!
Хубава вечер ти желая! -
Поздравления! Добър разказ. Само да припомня - или се пише "Ре минор", или "D minor" ( относно Токата и фуга на Бах ). На мен лично ми се искаше лирическия да прави упражнения без допълнителни протези ( напълно реализуемо - единствен в света българският цигулар проф. Бадев имаше световна кариера без последните фаланги на пръстите и то на лявата ръка ) - от гледна точка на пианистите това е невъзможно, но така си го видяла. Поздравления за последната фраза, която ме докосна - "... за да го има Моцарт и в крайния квартал"! Успех!
-
Нинче, Дейка, благодаря ви за отделеното време и внимание!
Желая ви вдъхновение, момичета! -
Много хубав разказ, Иви! Глас и успех от мен!
-
Чудесен разказ, Ивита, гласувам!
-
Докторе, случайно съм улучила специалността..
Благодаря ти!
Ееее, чак до там няма да стигна. Ще влезе във фантастиката.
Ирен, много ми е приятно присъствието ти! Благодаря ти!
Желая ви прохладна вечер и много вдъхновение! -
Радвам се, че прочетох! Успех! И благодаря, че сподели разказа си с нас.
-
Ивита, открадна ми и последния глас, но щом е за разказ с патолого-анатомична тема го давам от сърце.
"Двата бора" в двадесет и седма част сигурно е за в бъдещето, където са останали само пластмасови борчета по улиците и светът е в не реалността да се отсече реален бор. -
Роси, за мен е чест.
Благодаря ти! -
Благодаря ти, Георги!
-
Вълнуващ разказ! Успех!
-
Изсвирих един глас...
-
Наденце! Благодаря ти!❤
-
Глас от сърце!
-
Вале, Юрка, Таничка, благодаря ви!
Усмихнат и успешен ден!☺ -
Успех Иви!!!
Силен разказ, вълнуващ! -
Успех, Ивита.! Хареса ми. 👍😊
-
Гласувам с удоволствие.
-
Скити, благодаря ти!❤
Музиката на Моцарт е всичко онова, което тогава не е достигало на света.
Днес тя е повече от всичко, което ни е нужно, за да вървим. Няма по-жизнеутвърждаваща музика, създавана някога...Лично мнение.☺ -
Иви, глас и от мен! Вълнуващ и по детски чист разказ! Желая успех на малкия Моцарт!
-
Лина, Маестро, Тони! Благодаря ви, приятели! За прекрасните коментари и внимание.
-
Много ме развълнува. Прекрасно разказваш, точно с думите на дете! Давам глас и от сърце ти желая успех!
-
Отново силно въздействащ разказ, Иви. Давам глас и ти пожелавам успех в конкурса!
-
Глас от мен. Уникален разказ.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
