Не съм черноглед, но не съм и кривоглед. Със сигурност. За нищо на света няма да си изкривя душата.
Това място преди време беше кандидат за новите седем природни чудеса на света. Белоградчишките скали. Добре, че не ни избраха. Та да ни гледат сега срамотите. Около кофата за смет до обсерваторията е пълно с отпадъци, а казанът стои празен.
Родината ни е прекрасна, но „материалът“ е калпав. Не ни бива. И как да сме читави, когато един разпасан, самовлюбен дебелак, ежедневно ни псува на майка, а ние примигаме на парцали. И ни обира до шушка. Но ние стоим пасивно. Нагаждаме се. Не буйстваме ефективно. Защото сме научени да живеем зле. И когато преди избори ни подхвърлят няколко изсъхнали, мухлясали трохи и ни стане по-малко зле, ние на това му викаме, че сме добре. Тези, които не сме в чужбина, разбира се. Няколко милиона са на гурбет там. Защото българинът веднъж стъпи ли навън, разбира скоростно как изглежда истински поносимото щастие.
Осиротяхме. Вече си нямаме премиер. Остана ни само м ...