Нахвърляни щрихи
Оплаква ми се приятел.
И жена му се прибрала да работи от дома. Карантина. Опнала кабелите, хванала клавиатурата, почнала…
Но…
Ей това нашенско „но“, което прави културата и народопсихиатрията ни…
Пъшкала при писането. Страстно, сластно, задъхано – като алпинист, влачещ раница през последните метри до Еверест, като примерна труженичка на секс телефон…
Та се налагало по два-три пъти дневно да я укротява и успокоява…
Уморително, но доволно. И за нея, и за него.
Обаче…
Сепнал се – а какво ли прави на служебното си място тя?
хххх
Гледам стара снимка. От сватбата на малкия ми вуйчо. На нея е дори прабаба ми, чието име носи майка ми.
И децата сме там – аз, брат ми, братовчедът, братовчедката. Двете малки братовчедчета са още в бъдеще евентуално време…
От възрастните, обаче, само вуйна ми е жива. И братовчедът таман й купил телевизор. Втори – един в спалнята, един в кухнята. Гледала само една програма. Както ми каза той – единият нагласил на БНТ, другият на Канал 1…
Диверсификация…
хххх
Руснаците се ядосват. Паднал голям сняг там. А под Москва – ни французи, ни немци…
Отива си снегът зян…
хххх
Опашки за ваксина.
Диагнозата – от много гледане на телевизия, малко мислене и „Айде да не се мина!“…
Каня ви в блога - интересен коментар, рецепта за куркуда чорба, представяне на книга за мислещи - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
