Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Реката пресъхваше и тук там оставяше мокра диря. Зимата беше по-тежка. Паднеха ли снеговете,пътищата ставаха непроходими, а малкото селце заспиваше под дантелената снежна покривка. Там в една малка едноетажна къща, построена от кирпич живееше баба ми. Много обичах тази къща, построена от ръцете на дядо. Пред вратата винаги имаше разхвърляни галоши, дървени налъми или някои мои скъсани гуменки. В лехите строени като войници надничаха различни цветя-кокичета, зюмбюли, нарциси. Целият двор бе покрит с асма. Докато беше жив дядо правеше най-хубавото вино в село. Гъсто и черно, като меча кръв, от мече грозде. Градината ни беше голяма,поне три пъти колкото къщата. За баба тя беше най-важната част от и ...