Feb 12, 2021, 8:44 AM

Натрапчивост 

  Prose » Narratives
86 1 3
1 мин за четене

© Val All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е. От произведенията ти личи, че и самата ти си преминала през състояния на убийствена монотонност и през бездната на въпросите, породени от привидната безизходица на застоя. Аз също съм имал възможност да се запозная с тези аспекти от живота. Обаче за мен този допир се оказа полезен, защото открих, че всъщност има изход и той е скрит в умението да наблюдаваш и анализираш, превръщайки се в спътник и тълкувател на собствения си живот, а и живота като цяло. Тогава вече идва яснотата и ти преставаш да се изгубваш. Да, ние - хората сме като прашинки. Нещо дребно и невзрачно, но носещо понякога в себе си и една малка вселена, частица от цялото.
  • Времето си остава непонятна величина , а изненадите , които крие в себе си са не по-малко непонятни. Относно застоят, преминала съм през почти всичките състояния на монотонност , които човек познава. Тежки състояния, в чиито ръце съм вкопчена и ме бодат непрекъснато , за да ми кажат-няма изход. Понякога се изгубвам , докато чета или пиша. Хората сме като прашинки.
  • В лоша ситуация се е озовал. Този застой е почти нелечим освен, ако не се намеси провидението с електрически шок от мълния, механичен шок от катастрофа или психологически шок от пълен нервен срив и последваща реанимация. Ситуацията е малко като жабата да възненавиди блатото и да започне да копнее за бягство от него към един евентуален чист езерен водоем. Обаче дали го има въобще този водоем? Усилието ще бъде ли оправдано или тя просто ще се мумифицира под лъчите на слънцето докато го търси, напуснала сегашното си блато? Много неизвестности крие жабешкия живот. Човешкият пък още повече.
Random works
: ??:??