Небе за кучета
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. Но после не знам какво се случи с тях... На следващата сутрин бяха студени. И като че ли ми се сърдеха. Нито едно не наддаваше глас. Всички тъжно мълчаха. Опитах се да ги стопля с тялото си Не успях. Студенината им приличаше на малките локвички замръзнала вода по пътеката към къщата. А над покрива се издигаше топлият дим. Обичам да се навъртам, като запалят огнището в двора. Затова знам, че димът е топъл. Тогава и някое изпечено парче месо може да има за мен. Изяждам го преди да са дошли шумните гости на стопаните.
Ноздрите ми се разширяват и се опитвам да стана. Защо ли се оказва толкова трудно... Отскоро котката, която живее с мен в големия двор, си има котенца. Разказа ми за тях още преди да излязат от нея. А и аз ги усетих, докато търсеше топлината на големия ми космат гръб. Един ден почувствах нейното неспокойствие. Познато ми беше. После тя се скри в малката кучешка колибка. А аз посрещах отдалече пискливия поздрав на всяко новородено. Веднага ги принесе някъде на скришно място. Разбрах, че се страхува за тях. Но ги доведе отново след няколко седмици. Помислих си, че са изчезналите ми кученца. Милите, аз така и не можах да ги стопля в онази зима... Нейните мъничета са с черно-бяла окраска. Като моята. Сякаш аз съм ги раждала! Когато се появи майка им, беше голяма колкото тях. И много дива. Очите ѝ са светло зелени и блестят на слънцето. Но ядоса ли се, стават като млада коприва през май. Аз трябваше да я науча на много неща. Да знае, че никога не трябва да влиза в къщата. Дори и да види вратата отворена. Както и да не си навира носа в моята паничка с храна. Даже изръмжах няколко пъти предупредително. Показах ѝ зъбите си. Започнах да си мисля, че съм я научила. Но после я съжалих. Беше още много млада и не можеше да хваща мишки на тавана. Затова смекчих забраната си. Сега често се случва да ядем от една купичка. Комшиите ни се чудат как е възможно това. Един дори започна да разказва за старата вражда между нас. Аз се опитах да го прекъсна и излаях няколко пъти, но той продължи. Може би, защото всички знаят, че съм добра. И нищо няма да им направя. Само дето гласът ми е плашещ. Единствено той отговаря на табелката на пътната врата "Зло куче!"
Зли могат да бъдат само хората. Такива са, когато ме замерват с тояги, покажа ли се на улицата. Или когато ме пъдят от казана за смет. Там преди намирах по някой изхвърлен кокал. И гръмотевичният тътен от дългото метално нещо в ръцете им събужда страх. Веднъж видях как едно друго куче падна, след като това нещо гръмна. Горкият пес повече не стана. До скоро и аз имах рани по краката си от злите хора. Не бяха направили комшийската ограда. Но ниско в тревата бяха опънали бодлива тел. Колко пъти съм се спъвала, като се затичам. Тогава стопанинът ми маже с нещо кървавите места. И ме гали с тъга по главата. Аз съм щастлива, че точно той ме прибра в двора си. От благодарност се спущам да го посрещна, когато се връща от града. Още от близкия завой разбирам, че е неговата кола. И се хвърлям радостно, щом отвори вратата на гаража. Чакам си и пресния крайшник от хляба. Често ме изненадва и с нещо друго, купено за мен. Но от скоро, защото остарях ли, усещам тази тежест в корема си. И краката започнаха да не ме слушат. Чух, че и комшийката се оплакваше така на мъжа си. Нямам желание и извън двора да изляза. А как тичах по близките поляни...
Лежа на циментовата пътека. Търся хладния допир и ми става по-добре... Двете котета отново идват и се качват върху мен. Тези пухкави топчици сякаш търсят болката ми. Намират я и лягат на точното място. Докато придремвам, си мисля пак, че са моите кученца...Дали пък не мога да ги открия? Те все някъде са отишли. Къде ли са? Вече не знам сън ли е или истина, но ги виждам пред себе си... Точно сега ли стопанката реши да ми дава пилешки кокалчета? Не, не е виновна жината. Аз вече и прясно мляко не искам да пия. Коремът ми е издут, сякаш пак ще раждам. Не усещам движение в него като тогава. Нещо ми нашепва, че животът си отива. Опитвам да се изправя. Сякаш някой е вързал задните ми крака. Аз не знам какво чувстват кучетата със синджирите. Мен никой никога не ме е връзвал. Целият двор е мой. А сега се боря сякаш с верига и не мога да направя и крачка. Тя се оказва по-здрава и силна от мен. Лягам отново и слагам главата си между предните лапи. Котетата побягват ог гърба ми. Само вятърът си играе с гъстата ми козина. Опитвам да ги извикам, но от мен не излиза познатия лай. Чувам едно болезнено скимтене, което издава безпомощност...
Стопанинът ме е видял през прозореца и тича да види какво се случва. Обезпокоен е човекът. Иска да ми помогне, но аз тежа като скалата. Тази, по която се катерехме преди време с него. Вади телефона си и бързо се обажда на познатия лекар. Ветеринарът е от другото село и му обещава да дойде до час. Притварям пак уморено очи. В тъмнината виждам новородените си дечица. Тичат пред мен, а аз искам да ги настигна... Провираме се към светлата поляна в дъното на тунела. Протягам лапа и съм толкова близко до тях... Болката ме прерязва остро, изгаря ме... Но изведнъж ме напуща. С последни усилия разтварям пръстите на предната си лапа. Ноктите ми се извиват като куки... И аз ги забивам в първия небесен облак... На него ме чакат моите изчезнали кученца.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
Comments
-
Особено от такива приятели, Мари! 😊
-
Дано да е така! Всички имаме нужда от приятели, Бори!
-
Може би тича заедно с моите Мики и Тони! 😉🎈
-
Само сърце, което обича животните
може да напише такъв коментар!
Благодаря ти, мила, и аз се надявам нашата Нора да е щастлива там горе! 🐕 -
Миличката Нора! Дано тича безгрижно и сред светлина в небето за кучета! ❤
Много добре си предала преживелиците ѝ, Мари, четох със свито сърце! 🌹 -
Иржи, Доче, благодаря ви, че ме окрилявате с разкошните си коментари! 💕 Успешен да е денят ви! Бъдете здрави!🙏
-
" Зли могат да бъдат само хората."
Точно- И болезнено. Много ми хареса. Аплодисменти! -
Страхотен разказ, Мария!! Най- вече, че е изстрадано лично от Нора, а не преразказано...Изключително добре си влязла в душата й и предала преживяната загуба на децата и предстоящия й край...Изглежда е била добра..като теб, щом успя да му развълнува и мен, която нямам животно, но им се радвам на телевизора....
-
Благодаря ти, Таня, за това, че коментира и усети тези " силни емоции" в разказа ми!😍
-
Напомня ми за "Гробище за домашни любимци".
Много силни емоции има в този разказ!
Поздравления! -
Това, че мислиш така, ме радва изключително много, Светличка! Беше си неосъзнато и сякаш продиктувано от друг решение. Доволна съм, че му се подчиних!
Благодаря ти, миличка!🤗💕 -
Съжалявам за Нора, Мария. 😓
Въздействието на разказа се усилва многократно от идеята ти да разкажеш от нейно име последните й земни дни преди преселването на душата. ❣ -
Васе, всяка загуба оставя задъхани следи в нас. Дано не губиш любимец!😍
-
Тъжно, Мари! Много хубаво си разкрила последните мигове на Нора! Сякаш бях там и виждах черно-бялата ѝ козина, големите ѝ очи пълни с любов! Съгласна съм с Пепи, избрала си различен начин да разкажеш за смъртта ѝ, това прави разказа силен.❤
-
Съжалявам за загубата ти, Мария! Аз имам коте и не мога да си представя да го загубя.
-
На кучешко небе ли акостира
сърцето ти след воя на смъртта,
сълзите му избликнали не спирай.
Стани гръмоотвод забит в пръстта. -
Сърцето ми свито,
мъниче, а цялото разбито,
отломки в юмруче,
здраво стиснало живота,
вгледано в небето,
докъдето надеждата стига,
че светът ще продължи да върви,
и то с него отломките ще удържи! -
Пепи, Наде, благодаря ви, че имате такава чувствителна душевност и споделяте вълненията и мислите си на моята страница!😍
Прекрасен уикенд, момичета!💕 -
Отговорих ти, Пепи. С новото си писание.
-
А къде отиват душите на мъртвите? В тоя смисъл не е ли гробище за душите?
-
На пресекулки го четох, Марийче. Прегръщам те! П. П. Небето не е гробище, Пепи, а дом за ангели.
-
Благодаря ти сърдечно!💕 Прегърнат да е денят ти, мила!😍
-
допирните точки са в силата на усещанията и съпреживяването
пп
а и небето е гробище, погледнато от друга страна -
Паленка, скъпа моя, знам за този екранизиран роман на Стивън Кинг, но не обичам да чета и гледам ужаси. Сигурно намери някаква допирна точка с него, щом съзнанието ти прескочи на това известно заглавие.😃
А за магията - благодаря! 😍Видях я в това състояние няколко дни преди да почине и веднага се роди тази метафора... -
Права си, Мария, когато ми беше тъжно, аз говорех на Джоко, а то ме гледаше жално и скимтеше! Благодаря за съпричастността ти!
-
Мини, прочетох със сълзи на очи твоя разказ и съприживях болката ти... Толкова мили същества са! 🐕Пред ласка и храна, кучето ни предпочиташе да го погалиш... А съм сигурна, че ние, хората, ще посегнем първо към блюдото...
-
Това му е магията - "И аз ги забивам в първия небесен облак... На него ме чакат моите изчезнали кученца." Нямаше как да се придаде отстрани. Изненадах се първо, но чудесно си го направила.
нямаше. Всеки бълва в мрежата изповеди за болка, загуби, грях... щеше да е поредният -
Пепи, мисля си, че ако го бях написала, разказвайки от мое име историята, щеше да бъде по-въздействащ. Но разказът тръгна така от самосебе си и аз не промених мисловната нишка. Благодаря ти, че прочете и коментира!💟
-
"Гробище за домашни любимци"
Силно! -
Разчувства ме силно, Мария! Скоро преживях същото! Прекрасно разказано, ако имаш време, посети страничката ми, там имам разказ за нашето куче Джоко! Ще се радвам да го прочетеш!
-
Съжалявам за загубата, Мария. Много емоционален разказ. Силно въздействащ на чувствата.
-
Васе, добре ми дошла с първия коментар под разказа, посветен на напусналото ни преди дни наше куче Нора! 🐕 Исках, докато го пишех, в тези редове да остане спомена за нея...💟
-
Тъжен разказ! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
