Не са небетата ни гробища. Не са...
Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои
и цъфват на небето перуники...
По мост от седем шарени бои
пристъпва плахо чудо и ме вика.
А зад дъгата, бели ангели с крила
кроят от нежни облаци мечтите
Луната ли? Тя гледа земните дела
с целувка ви дарява, щом заспите.
За Бог ще питаш. Ето, Него не видях,
дори и строг, Той просто невидим е.
Щом нощем те поръси звезден прах,
ти наречи Го с най-любимото си име.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
