Да се отърве от поредния провален експеримент на вещицата отне на Сам повече време, отколкото трябваше. Докато приключи, вече оставаха само час-два до изгрева. Поне градът все още спеше, с изключение на няколко закъснели пияници, които избегна лесно. Не беше в настроение да вижда никого. Искаше само да се прибере в конюшнята и да остане сам.
Ниската сграда, миришеща на сено и коне, го посрещна с тъмнина и тихото изпръхтяване на единствения й друг обитател. Него можеше да го изтърпи. Нямаше против коня, защото не искаше нищо от него. Проблемът беше във всичко останало – включително и самият той.
Сам грабна кофата с вода, докато минаваше покрай пълния бокс, и я отнесе в онзи, в който живееше тук. Остави я на земята и запали атеша, стоящ на дървената кутия в ъгъла. В това тяло не виждаше толкова добре, колкото в истинската си форма, но когато меката светлина изпълни помещението и той видя кръвта по дрехите си, започна да се чуди дали наистина иска да вижда в момента. Изръмжа тихо.
Беше св ...