– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по тази на апартамента.
– Какво, нечистите да го вземат… – отвори Абрам.
Лизи се шмугна под ръката му. Зад себе си чу как Финиан обяснява набързо какво се случва, но тя вече беше в стаята. Майката на Танвир все още го прегръщаше, но сега го беше притиснала към себе си, сякаш да го предпази. Когато видя, че не нахлува някой разбойник, изражението й стана объркано.
– Какво става? – попита.
– Танвир е болен заради фантом. – обясни Елизабет. Хайранският й явно беше достатъчно ясен, защото жената ахна. – Може ли да го погледна отново?
– Аз… Да. Да!
Тя положи момченцето обратно на постелята, а Лизи коленичи от другата му страна, търсейки и най-малкият знак, но без да намери абсолютно нищо. Богове, дан ...