Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри потта от челото си и се надигна на лакът. Навън вече се съмваше, ако се съдеше по сивкавата светлина. Девойката й се зарадва. Мразеше да се буди след кошмар в пълен мрак. Караше я да се чувства, сякаш още е в него и всеки миг отнякъде ще изскочи нещо или някой. На бледата светлина обаче можеше да различи мебелите в каютата и макар тъмните сенки под бюрото и по ъглите пак да я караха да настръхва, поне знаеше, че е будна и е добре.
През нощта температурата на кораб насред морето не беше една от най-високите, но гърлото й беше толкова сухо, че имаше чувството, че е гълтала пясък. Само това я накара да се отвие и да стане. Хладният въздух и умората я накараха да потрепери, докато отиваше до бю ...