Nov 30, 2011, 10:05 AM

Нека ти разкажа...

1.3K 0 2
1 min reading

(пролог)

     Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха белязани от раните, които тя му бе причинила. Но него не го болеше, раните не кървяха, защото след всяко истерично избухване, тя го хващаше нежно и го превързваше. Или поне така си мислеше. Все пак тя беше едва тригодишна и нямаше откъде да знае, че всички тези рани и травми, които му причиняваше, не бяха смъртоносни, нито болезени. Това беше невъзможно, защото той беше нейното плюшено мече. А нито то, нито някое друго, можеше да изпитва болка. Но момиченцето съжаляваше, че го е наранило. Превързваше с парцали “раните” му, прегръщаше го грижливо и го целуваше с такава нежност, за да ú прости. Всичко това тя вършеше с такава топлота и всеотдайност, че дори и жив човек би бил забравил болката от нейния „побой”.

     Тя не знаеше, че не го боли, но сякаш знаеше, че това ще се случи. Но не с нейното мече, а с нещо друго, по-скъпо за нея – сърцето ú. То щеше да бъде наранено от познатите ú, от приятелите ú, от близките ú. Но тогава няма да има кой да  го превърже, да го излекува от раните.  Дори и самата тя! Съвсем скоро щеше да разбере, че най-силно ни нараняват тези, които обичаме най-много. Но те са и тези, които ни правят силни пред трудностите в живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велимира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста обещаващ пролог! И определено моя милост ще следи какво ще се случва по-нататък в повествованието.
  • Мисля, че трябва да има продължение, започва хубаво - с темата за детската агресия, може би трябва да доразвиеш точно тази тема. Двете половини на творбата ти малко се разминават.

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...