/ В памет на родителите ми /

     Тя сякаш не реагира на думите ми,  унесена в свои мисли....

- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание

- Какво да ти кажа , Петър - тихичко  започна тя - Нерадостно детство бих казала,.. под патронажа на на дядо важен  партиен функционер и баба - партийка,.. майка и татко пътуваха винаги по някаква работа из чужбина а аз бях оставена на баба-партийка да ме възптава..Не можех да излизам и да играя с другите деца ,.. водеха ме за ръчичка до училище,.. вземаха ме за ръчичка,.. водеха ме по почивни станции на Партията на море, във Велинград,..а там децата бяха все такива скучни и послушни...Не исках да ходя там и с тях,...веднъж имитирах, че съм болна  за да не отида на почивка с баба и дядо, вдигнаха на крак всички болници, изследвания, консултации, догатки за незнайна болест,.. докато един стар лекар  каза, '' Нищо му няма на детето,.. здраво е като камък , живо като лалугер '', да ама той бил   лекар още от преди  девети септември подчерта баба партийка...Трябвало да съм интелигентна - хоп пиано и частен учител по музика,.. трябвало да знам чужд език - хоп в Алианса...исках да съм гимнастичка... не балерина ще ставаш...

Когато ми дойде за пръв път цикъла, не знаех какво е,.. цялата в кръв,.. не знаех какво да правя...

Тогава баба -  партийка компетентно каза '' Доживях 13 годишно момиче вече да е жена..''.. бях плоска като дъска, нали бях уж  балерина ,каква жена можех да бъда,.. после гърдите ми наедряха, баба - партийка имаше такова телосложение, слаба с едри гърди...После момичетата взеха да ми се смеят, че още не съм спала с момче, че нямам приятел,.. имах едно момче, изпращаше ме понякога, целувахме се... докато баба партийка не го пресрешнала веднъж с думите '' Ако те видя още веднъж с Мира, пишката ти ще отрежа..'' и до там с това момче...После  имах друго,.. давах му пари на заем, , черпех ги по сладкарниците, докато не ми казаха, че се е хвалил , за да бъде с мен  Мира си плаща,...е, отрязах го. Завърших средното, първата година не ме приеха да следвам

аз исках архитектура в ИСИ , рисувах добре тогава, .. не,архитект... никой вече пари не дава за архитект ,.. МЕИ ..а, то вече всичко е открито, иначе си инженер в производството.. Стани лекар, зъболекар..престижно е,.. не исках.. само миризмата на карбол ме ужасаваше още като малка...

Тогава лентяите се надушвахме бързо, направихме уж литературен кръжок,.. събирахме се по квартири, оргии до сутринта..,секс и алкохол...някой беше донесал цигари с трева , да пушим, да сме откривали нов свят,.. изгонихме го от ''кръжока ''..

Харесваше ми лентяйството като професия,.. дадо и баба - партийка вече не се замимаваха с мене, а с диабети и кръвно, нашите бяха вдигнали ръце от мен...

Приеха ме в ХТИ...там срешнах нови хора, по-отговорни , по-добри, по земни бих казала, .. не парадирах с родителите си, бях обикновенна като другите..Имай едно момче, мислих го за истински приятел,  мечтаехме заедно за след време какво ще стане,.. тогава по-трудно се ходеше на студентски бригади в САЩ ,

татко помогна шест студенти  да заминем за НюЙорк за 2 месеца,..беше  хубаво там, нов свят за всички ни...Една вечер, ''приятелят '' ми сервира '' Аз оставам тук, това е моята мечта... ще работя и уча,.. ти ще дойдеш догодина, тогава ще съм преуспял човек и ще започнем нов живот..''

После в България писахме как и защо не сме го спряли и т.н.. сякаш вината бе наша.

Беше се обадил с писмо , че бил в Детроит,някаква снимка пред лека кола , че бил добре, че.., че,.. хвалби, .. и нищо.

Чувствах се излъгана, предадена,.. пак посегнах към чашката,..  и '' свободния '' живот, сякаш сама си отмъщавах заради него... Стреснах се, опомних се... взех се в ръце..

Демокрацията вече бе дошла, татко изгради холдинга, работих там началник отдел...

Там срещнах Николай, както сега е модерно да се казва АйТи специалист, ,.. той се страхувал, че ако узнаят за връската ни, ще остане без работа...добро момче , и татко го харесваше, че не беше комбинатор, а реално и пресметливо гледаше на работата, после завърши и икономическия...

Оженихме се,... още нямаме деца,.. може би още влияние оказват противозачатъчните гредства с които се тъпчех толкова време...Тежко му е сега и на него, .. всичко остана да тежи на неговите ръце,...не знам защо все още не приемат жени бизнесменки  насериозно...

О, сигурно те оттегчавам , Петре...

- Не защо,.. даже ми е интересно,.. слушам те..

- Ех, дали ако можеше да се върне човек назад и се опита да заживее отново, по друг начин , ще успее,... или ще избегне старите грешки за да допусне нови...- въздъхна тя замечтано, ,потрепервайки от хладината...

- Знаеш ли стана ми студено, да се прибираме ли,... ще дойдеш ли да ме стоплиш,.. а и ме е страх сама в стаята и то в ориенталски град...

Госпожата бе взела отделни стаи за всички, защо ли...е, демонстрация на пари вероятно...

Тръгнахме към стаята й, тя ме прихвана под ръка, после през кръста, подпря главата си на рамото ми,.. беше ми приятно.

- Знаеш ли Петър, .. не сме деца,.. искам да се любим,.. аз те харесвам, .. а и ти също нали,.. ще си остане хубав спомен от Одрин,.. пък може и за в бъдеще да е така...- говореше тя на пресекулки  и разкопчаваше ризата ми...

Поведе ме към леглото,.. какво да се съпротивлявам ли...

Обхванах я през кръста, .. ще разгадая тайната на копчето, .. ще освободя гърдите й от пленничеството му...

Тя дишаше учестено, гърдите й се  повдигаха,.. къде се скри и камъчето...

Най- после, ..свободата им дойде,.. показа се едра женска гръд, девствена  гръд... нежната им кожа бе настръхнала,... кафявото кръгче очертаваше зърната  наедряли от възбудата...

Започнах да ги галя и целувам като някое малко дете, седяло дълго време гладно...

Свършихме любовната игра, отдадени на еротичните си пориви сред приглушени стенания и нежност,.. и уморени от любов...

Лежим един до друг, прегърнати ,.. и мълчим...

Какво да си кажем, имахме ли нещо общо, освен че се любихме като ненаситници..

- Знаеш ли - наруши мълчанието Мира - Мога да те взема при мен на работа  в холдинга,.. ще пътуваме по света, ще живеем истински,.. не като нашите родители преди време...Какво ще кажеш,.. имам нужда от човек като теб, здрав,.. честен  и непокварен...какво ще кажеш, а

- Имам ли време да помисля,.. така гол мисля за други неща , а не за бизнес...- и я притиснах към себе си , сякаш да покажа за какво мисля...

  Колко ли време сме стояли така разкрачени един в друг потопени в преживяното...

Погледнах я,нощната лампа хвърляше лека свелина върху лицето й, порозовяло и потръпващо... усетих равномерното й дишане,.. тя бе заспала,  ..погледнах устните й , сякаш застинали в доволна и малко ехидна усмивка...

Имах ли право да й давам някаква надежда..

Надежда за какво,..че ще запълвам празнотите в дните и нощите ли,.. и ще играя лицемерната роля на предан служител пред мъжа й,.. или ще се залъгвам с лъскавите неща които ще ме обграждат,.. щях ли да съм аз тогава,.. ами Светлана жена ми,. ами децата..,

Станах внимателно,..завих голото й рамо с мекото одеало, облякох дрехите си,.. погледнах я отново, спяща и удовлетворена...

Тръгнах бавно към моята стая, нямах представа за времето,.. само знаех че е днес...

. / следва продължение /