4 min reading
Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихронрав (сещаш се, драги ми читателю, устатата вещица от книгите на Пратчет).
Та, понеже вече сериозно обмислям да си подам сама документи за жълта книжка, реших да ви споделя болката си. По дати, за по-лесно.
01. 01. - нова година, нов късмет и пълна липса на интернет
Рутърът се мръщи с три лампички (сиреч има само локална мрежа). Ръмжа и скърцам със зъби.
02. 01 - интернет пак няма. Знъня на 123 (виновниците за всичко това са Виваком, между другото) да проверят какво се случва. Разбираме се да не изключвам рутъра, за да засекат колко прекъсвания по мрежата има.
03. 01 - обаждам се отново на 123, да засекат. Много прекъсвания има, ще идват техници. Обаче по-рано от неделя преди обяд не могат ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up