Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и да ми вдигнат заплатата или пък да ме натирят на трудовата борса. Аз съм на двадесет и шест години, ще се справя с всичко.
Квартирата ми бе на следващата пряка. Не подозирах, че изненада вече ме чака дори не зад, а на самия ъгъл. Тъкмо да завия, крачейки с наведена глава и в сумрака видях материализирани не един, а цели три знака на съдбата – на земята пред мен кротичко си лежаха две двадесетолевки, а насреща ми спря красиво русокосо момиче. И то се бе вторачило в банкнотите. Двамата едновременно се наведохме, всеки си взе по една и се изправихме усмихнати. Подадох ѝ ръка и тя протегна своята.
- Ева – каза новата ми позната.
На върха на езика ми бе да изрека „Адам“, но овреме се спрях, харес ...