Обладаващ вкус
Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко останало…Но, кое ли блюдо ще е вкусно ако му липсва „захарността”?! Да, в онази сладникавост на вкуса се крие…Всичкото! Без подправки, не става. И вкусовете трябва да си пасват, да се стичат един в друг и да избухват. Така е и с хората, и онова между … Карамелът има специфичен вкус. И все пак този вкус се постига чрез сливането на повече от една съставка. Нали?
Никога не съм се страхувала да изпробвам новото! Имало е време, когато съм опъвала нишката на страховете си до откат…Безжалостно и лудо! И разбрах, че всеки вкус е уникален в своята основа. Някои имат аромат, други лютивост, трети сладнят, но и са горчиви. Вкусовете създават онези сложни блюда, които радват очите, но…само очите. Затвориш ли ги , всичко останало, за да създадеш твоето неповторимо блюдо, зависи само и единствено от теб. Мдааа…мека съм,сочна, буйна, но направена от течна, сладка стомана с цвят на карамел.
Не харесвам сложните ястия. Те не са направени за нещо, като мен, харесващо простотата на едно обикновено хапване, подправено със щипка…грижовност. А карамелът? Обожавам го! Вкусвам го и усещам водата, захарта, дори щипката ванилия, която някой с жест – целувка, милувка, поглед и усмивка може да добави. А огънят е онова, което споява вкусовете и ражда карамелената душевност. И си казвам: Простота, а е толкова сложна и неподправена! И се усмихвам и отдавам на чувството да притежавам и да бъда притежавана, но не и подчинявана.
Отдавам много, но нищо не обещавам и …винаги съм открита. Една нощ – едно чувство. 24 часа – единствено аз. Колко проявления ли има един вкус? Знаеш ли…Винаги съм уважавала мъжете, които знаят какво е да правят любов с жена, която е с къса коса. Те знаят, че всъщност любят свободата в пълния разцвет на женствеността. Правят любов с бурята и се надяват утрото след нея да е слънчево и лазурносиньо. Една жена готова да отреже дългите си коси до късо, е жена, която знае какво е страст, любов, отдаване и споделяне. И е смела жена.
А карамеления вкус …и медният цвят – те са отрочета на огъня. Защото нищо не е пълноценно без искрата, която блести дълбоко в сърцата и пали огънят на душата. Очите се затварят, но…Има още толкова много да се чувства! Да се отдава. Да се сподели. Топиш се в карамеленото на ваниловият сатен. Сгорещяваш се и се стичаш. Жар, а пари като огън, но не гори.
„ Там, където ме желаят…” е там, където познават сърцето ми. Там, където обожават свободата ми и ме любят изцяло и неотклонно – не само с тяло, но и с душа,с ум, с очи… Там ме увиват в невидимите огнени вериги и те не парят, не горят, а са искрата, която ме връща и връща, за да отпивам, вкусвам и се наслаждавам на карамелът, обладаващ ванилията. Композицията на едното с другото води до разпукването на пропитият със захарен сироп – смокинов плод, а после…
Готов ли си за такава жена? :) Защото тя не си губи времето - оползотворява го по най- сладкият възможен начин.
Специален поздрав: https://www.youtube.com/watch?v=vL-1RqnWc6E
© И.К. All rights reserved.
( това в добрия смисъл ) но по-важното е членуването. При официално- деловите документи не ми е проблем, но при изразяване на мисли в художествен текст, наистина имам неточности. А и заради това и спрях да качвам последно време, че боравенето на два езика и с много документи ми създава резонанс в мислите и допускам смешни грешки. Благодаря ти, за точното и искрено мнение,Мая! Знаеш,че ценя това. Хубав ден ти желая! 
Разсвесели ме, ала ти наистина знаеш...
