7 мин reading
Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издайнически струйки червенина плъзнаха по скулите й ... към деколтето на лятната й рокля. Представи си горещите устни на Джон, силните му пръсти, нежната страст, която я побъркваше. Любеха се, както беше и първият път. Първо диво се целуваха, после ненаситни на ласки се вкопчваха един от друг, даваха и вземаха обич...и енергия... и любов... След това, премалели от омая, се сгушваха и заспиваха тихо.
Погледът й се рееше наоколо. Дърветата бяха в стройна редица от двете страни на пътя. Миришеше на пролет и сладост, липите бяха цъфнали, а клоните се огъваха от жълти цветове. Жужяха пчели и една кацна до стъклото пред нея. Оливия размаха ръце и я прогони. Хвърли поглед вляво. Каква красота! Слънцето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up