Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-късно от нея за работа, затова тя се измъкна тихо от леглото. Взе студен душ, който я разсъни, облече се, сложи червило и лек грим. Косата й бухна като тъмен облак. Зави къдрици си на стегнат кок с една шнола. Изглеждаше добре. Хубава, както винаги. Високи скули, леко нацупени устни, тъмни и дълбоки очи, като черно кафе.
Беше замаяна от сън. Приспивателното беше свършило хубава работа и спа непробудно до сутринта. Натискаше газта и разсеяно гледаше пейзажа.
Влезе в клиниката на време и седна зад компютъра. Започна със справките, които трябваше да ги напише до десет за ръководството.
Неусетно стана време за обяд. Не беше гладна. Отиде до барчето да си вземе кафе, когато видя новия доктор Том Сми ...