Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените картини, както и дипломата по стоматология на доктора, придаваха живот и изящество на иначе ужасяващото за мнозина място. Не след дълго от кабинета се чу тих разговор:
- Опасявам се, че дъщеря ви ще трябва да носи скоби, за да няма усложнения.
- Щом така е най-добре, ще носи! Напълно Ви се доверявам, докторе. Направете каквото е нужно.
- Чудесно, чудесно. Доведете малката утре по обяд.
- О, утре по обяд няма да може, опасявам се. Няма да има кой да я доведе... на работа съм, мъжът ми също, баба ù не е в града...
- Разбирам, но аз съм изключително зает и няма да има другa възможност скоро. Нека дойде сама, не е толкова далеч, пък и не е толкова малка.
- Добре, докторе. Друг вариант май няма да има ...