Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай!
Омаа я цялата, не можах да се добера. Обаче остана едн зърно от фасула. Консервата беше със скумрия, боб и нещо влачещо се покрай него, вероятно – помия с растително масло от неестествено погинали охлюви. Натопих с хляба. Бях гладен.
После повърнах. Е, поне се пречистих. Чревно.
На другата сутрин и той се пречисти. По-обилно от мен. Цяла кофа.
Но станахме приятели.
Той – адвокат, аз – бивш ветеринар.
Между нас възникна дружба – като между плевел и разсад. Занимавахме се с едно и също, а и двамата бяхме бедни. И растяхме криво, не нагоре – надълбоко.
Той – поради несъвършество на демокрацията, аз – поради липсата ѝ. ...