Отличният касиер
В обедната ми почивка в магазина за стройтелни материали Home Depot - работих като касиер там, Нанси - една от другите касиерки, ми каза:
- Знаеш ли, че са уволнили Браян?
- Уволнили ли го. Защо? - казах, престорен на изненадан и се опитах да си спомня кой беше Браян. Работех само по два дена от седмицата докато учех в университета в града и не познавах много от колегите си.
- Дал е отстъпки на клиенти в размер на две хиляди долара!
- Как така е дал отстъпки? - реших да се откажа да си спомня кой беше Браян и да се концентрирам в разговора.
- Не знаеш ли, че касиерите имат право да дават отстъпки на клиентите до $25?
- Наистина?
- Да и Браян е направил толкова отстъпки, че сега въпреки, че беше добър касиер, се е наложило шефа да го уволни.
Тук ми се стори, че Нанси преиграва - чак пък добър касиер, та кой не беше добър касиер. То каква философия има - сканирш стоката и се усмихваш, казваш колко струва - стоката, и после взимаш парите и връщаш ресто. Ако разбира се към това се добави да даваш отстъпки на клиентите в размер на натрупани $2000, то може би това наистина те прави добър касиер, но точно заради това и те уволняват.
- Е той, какво, взимал ли е пари за това от кливнтите?
- Не, откъде ти хрумна. Браян е честно момче.
И доста глупаво, ми дойде да допълня, но не казах нищо на глас. Все пак този разговор ми беше полезен - не знаех много за работата си и въобще не би ми дошло на ум да давам на клиентите отстъпки от цената. Може би все пак имаше разлика между добър и нр дпам касиер.
След една седмица в службата имахме промоция - на всеки клиент който си отвореше кредитна карта му давахме по $25 отстъпка. Обичах тази промоция, защото касиерът който успееше да убеди клиет да си отвори кредитна карта играеше на игра. Тя се състоеше в следното - пускаше се един диск, който падаше надолу по дъска с пирони по нея.Най долу, в основата на дъската имаше няколко деления - с по $5, $10 и $25. Където паднеше дискът, толкова печелеше касиерът. Обикновенно е много трудно да се убедят клиентите да си отворят кредитни карти - в крайна сметка за какво ти е кредитна карта с годишна лихва от 25%? В тези дни, когато имаше промоций понякога успявах да убедя поне трима-четирима клиента да си отворят карта.
Този ден не беше изключение - и аз и другите касиери отворихме по 3-4 Карти всеки, което след играта обикновенно се обръщаха в около $30-40 за нас. Общо-взето това беше полвината от заплатата ми тогава. Плащаха ми по 10-тина долара на час, така че $40 долара си бяха половин работен ден. На връщане към вкъщи, докато си карах колелото, в главата ми започна да се уформя мисъл. Тя бе следната - ако касиерът Браян е успял да даде $2000 долара в отстъпки, колко долара в отстъпки аз бих могъл да дам без да ме уволнят? Сигурно можех да оправдая стотина $50-ина долара на ден, дадени на клиенти, за да ги държим доволни.
На следващия ден, когато работих започнах да прилагам стратегията си в действие. Когато нямаше друг работник около мен и на моята каса идваше клиент предлагах:
- Бихте ли искали да си отворите кредитна карта? Така ще получите отстъпка от еди-колко си долара.
В началото започнах с десет долара отстъпка, но имаше малко желаещи, така, че скоро започнах да предлагам $25 долара отстъпка. Разбира, се скоро се появиха желаещи.
Този ден отворих пет нови карти. В края на месеца след 10 работни дена бях отворил около 40 нови кари, които се материализираха в $400 долара за мен.
Моят директен началник - Главния касиер - скоро се досети за това как успявам да привличам клиенти - поне така предполагам, но нищо не каза. Виждате ли - той получваше бонус, когато ние касиерите отворихме повече карти. От друга страна мениджърите също имаха полза магазина да отвори повече карти - ние един вид се съревновавахме с други магазини. Може би те също се досещаха за моята методика, но си затваряха очите.
Когато отидех на работа, Джо - главния касиер ме надъхваше като боксьор пред мач:
- Чу ли, че има едно момче в Пенсилвания в магазина ни там, което е отворило 7 карти вчера? Басирам се, че не можеш да го биеш!
- А, не мога. Ще го бия шефе, ще видиш. - включвах се в играта и аз и правех серизна физиономия и запретвах наужким ръкави.
Зачудих се какви ли отстъпки е направило на клиентите онова момче или пък дали Джо ме манипулира. Той сигурно си мислеше, че така ще ме навие - че ми пукаше да се съревновавам. Не ми пукаше. Единственото, което ме интересуваше бе да продам колкото мога карти, защото така можех да изцицам пари от магазина. Понякога обяснявах на клиентите - след като си отвореха карти - че след като ги ползват веднъж, за да получат отстъпката, да ги изплатят и да не ги ползват никога отново, защото лихвата е много висока, но това беше понякога. Главния интерес беше собствения ми интерес. Самите клиенти ме мислеха за много добър продавач - казваха ми, че съм много добър в продаването и че трябва да се преместя в този отдел.
Този “бизнес” продължи около четири месеца, и за жалост станах жертва на собствения си успех. Прочух се и другите касиери ми завидяха. Те не смееха да правят остъпки като мен, от страх да не ги уволнят, но една от тях отиде до главния мениджър на магазина и му каза как успявам да отварям толкова карти. Той разбира се, отдавна би трабвало да се досеща и това го устройваше. Когато касиерката му каза обаче, той се изправи пред дилема - хубаво беше да има един касиер, който нарушава правилата и дава отстъпки на клиентите в замяна на повече отворени кредитни карти - всъщност няколко месеца подред бяхме на първо място в окръга, но ако всички касиери го правеха щеше да стане прекалено очебийно, че схемата е всъщност доста порочна. Така че ми казаха да не правя повече отстъпки. Подозирах, че краят ще е подобен, но поне не ме уволниха.
Интересно е, че касиерката, която ми завидя и обади се опита да “работи” магазина, но по друга схема. Продавахме Gift Cards за покупки на стоки и тя ги крадеше и нейни приятели ги връщаха за пари - не знам каква бе точно схемата, но я хванаха и даже полицията дойде да я арестува. Това беше скоро след като имах разговор с нея. Бях ѝ казал, че след като ме обади на мениджъра тя нищо няма да получи, само дета аз и магазина един вид щяхме да загубим. Малко философствах и ѝ казах, че човек печели в една система, когато твоята печалба е свързана с печалбата на ключови играчуи в системата. Мисля, че не ме разбра.
След два-три месеца напуснах Home Depot. Даже ми дадоха грамота, затова, че съм много добър - касиер.
© Роско Цолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми! Кара те да се замислиш.
-
Робърт, знаеш, че харесвам стила и творбите ти. На мен също много неща ми "куцат" - пунктуацията, това, че "ям" и дублирам букви, и че съм на принципа напис- пляс. Не редактирам, недоглеждам, пиша едно, чета това, което "върви" в главата ми и така го и чета после... УжасТ някакъв съм!
И мен е поправял Безжичен! Затова го и уважавам. Харесва му - казва, не му харесва - също. И е добронамерен. Благодаря и на него, и на всички, които намират винаги време и търпение да ме поправят! -
Безжичен, майтапя се. Не си го слагай на душата. Нямам "мнение по отношение на личността ти"
-
Потребителят съм аз. Безжичен, не сте разбрали какво имах предвид. Това поне е смислен разказ, за разлика от болшинството доста повърхностни произведения. Жалко, че не отговаряте на лични и не пишете на лични, защото на лични можеше да си отправите забележките към автора по по- деликатен начин.
-
Един потребител тук (не отговарям на лични) ми каза да не те критикувам за слабата българска граматика. Няма как да стане. Но независимо от твоето отношение (то не ме интересува), ще ти кажа, че пишеш добре, и ако оправиш граматиката, ще е много добре. Мога да ти посоча грешките, но това зависи от теб. Аз не се интересувам от твоето мнение по отношение на личността ми... И други могат да ти помогнат, за да пишеш по-добре. Използвай тях, ако искаш...
-
Така е, robertratman (R). Трудно е в порочна среда да останеш добродетелен.
-
Здравей, Петре, мерси за коментара ти. Мисля си, че разказът е повече за това колко прогнила е цялата корпоративна система и как всеки в нея мами, стига да може. Какво, по дяволите, може да накара, който и да е нормален човек, да е честен в една такава корпоративна среда, с компанията, в която работи? Трябва да си луд, за да играеш по правилата на някаква компания като Хоум Депо, ако може да ги преметнеш някак си - без да те хванат, разбира се. И всеки мами - от касиера, до неговият мениджър, до шефът на магазина - в името на някакви нормативи, които трябва да се покрият. Не ти ли прилича на една друга социална-икономическа система?
-
Според мен, Роб, големите вериги като Хоум депо насърчават единствено продажбите, каквото и да говорят. Преди време имах среща с регионален представител на P&G, който ми каза: “Нашата цел е 100x100x100. Това ще рече: 100 % от нашите продукти, продавани през 100 % от времето в 100 % от магазините.” Размислих се, макар че ти друго казваш с разказа си: човек печели, когато и големите риби печелят. Тогава правилата леко се видоизменят.
Между другото, част от Equaliser с Дензъл Уошингтън не е ли сниман в Home Depot? Това малко извън темата пак. 😊👍 -
Мерси, Пепи и Емиле. Безжичен, я си гледай работата.
-
Хубаво, ама оправи граматиката, че много куца.
-
Прочетох с интерес! 🙂
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
