-Не! Не! Нее… - тя блъсна майка си и излетя от вратата. Божидар хукна след нея. Викаше я, тичаше с всички сили, но все повече се отдалечаваха косите |ѝ. Накрая спря – беше безсмислено. Свлече се до един дувар и свит на кълбо стискаше главата си с ръце, триеше сълзите и когато започна да хлипа на глас вече изгуби усещане за реалност.
***
Двадесетина години преди всичко това да се случи, във Варна се роди малко бебенце - Луиза. Майка ѝ – медицинска сестра, я нарече така, защото това беше героиня от някакъв роман, прочела в ученическите си години, в който красивата Луиза била истинска щастливка. Порасна момиченцето ѝ само. Нямаше братя и сестри. Беше дребна, невзрачна, затворена в себе си. Говореше малко и почти никога не се усмихваше. Имаше си някакъв свой свят, в който не допускаше никой. Баща ѝ дори се безпокоеше от тези нейни странности, но майка ѝ толкова ѝ се радваше, че приемаше всичко от нейна страна като божествено. Единственото, с което природата я беше надарила, това беше краси ...