Apr 6, 2022, 11:52 AM

По действителен случай 

  Prose » Narratives
2100 10 35
4 мин reading

       Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много малка, до самия бряг на реката, приличаше на колиба, беден беше, а жена му скоро се спомина от лоша болест и го остави сам.  Имаше четири деца и само една дъщеря, Рада се казваше. Бяла, като сняг с очи същински кестени, щом ме погледнеше, изтръпвах цялата, сякаш ток минаваше по вените ми. Тя винаги усещаше, че се случва нещо с мен и ми казваше нежно, да не се боя от нея, защото това е енергия, която има в повече от другите, но на никому не е навредила, защото помислите и са чисти. Постепенно свикнах и започнах, да изпитвам нужда да бъда по близо до нея.

         Един ден, прибирайки се у дома, тя се затича към мен и с нажалени очи ме помоли да отида до домът й, попитах защо, а тя ме стисна за ръката и каза, че ще видя , като отидем там. До този момент, не бях влизала тук и каква беше изненадата ми, когато прекрачих прага и видях, в две малки стаи,  разположени всичките пет легла, застлани грижливо с овехтели покривки един шкаф, където побираха наличните си дрехи и една маса със износени от времето столове. Бай Стоил, така казваха всички на баща й, този ден го нямаше в къщи, отишъл в гората за дърва, а до едното легло на земята котката се сдобила с малки котенца и понеже нямат достатъчно храна, наредил на Рада, да се раздели със тях. Плачейки, ме помоли да ги приютя в кошарата на нашия двор и да им давам храна, приех веднага разбира се, но ми стана интересно, как се прехранват в къщи, не можах да попитам от неудобство пред нейната гордост, но се зарекох, че трябва да направя нещо с което, поне малко да облекча състоянието им. Занесохме котенцата в къщи, нахраних котката, защото още ги кърмеше и поканих Рада, да влезе у дома. Много трудно я убедих, срамуваше се от себе си, винаги е живяла с мисълта, че те са от друго тесто хора, тъй като са пришълци, а много хора от местните, гледаха на тях с не добри очи. В крайна сметка успях, да се наложа и тя влезна във всекидневната, седна и ме загледа с оня поглед от който ми изтръпваха вените и ме унасяше на сън.

       Съвзех се след малко, а тя много нежно ме докосна с ръка и каза, „ Бог да бди над живота и делата ти“. Настъпи някакво спокойствие, усещах прилив на енергия, която постепенно заливаше цялото ми тяло, чувствах се, като птичка, харесах живота си, домът си, светът и всичко наоколо, сякаш идвах от друго време, по спокойно, с по- добри и милостиви хора. Изведнъж сърцето ми се отвори, стана огромно и побрах всички нещастни хора, които имаха нужда от топла постеля и храна. Превързах раните им и всички се почувстваха добре, видях и Рада, с топлия си поглед и чувствителна ръка, как изправяше нещастните. Съвзех се, някак преродена, доволна от себе си, погледнах я, а тя ми се усмихна с на-хубавата усмивка на света, която разкри прекрасните й бели зъби. Тя остана още малко и си тръгна, като продължи да благодари за котенцата. Замислих се, какво може да накара това семейство, да се почувства, като другите и ме осени идея, която споделих със семейството си.

       Имахме стара, но запазена къща, с малко ремонт, се превърна в хубав дом с китна градина, въпросът беше, как да пречупя гордостта на Рада и на семейството й, та те живееха от дълги години, без да помолят за помощ, сякаш имаха всичко в изобилие, а с очите си видях, немотията, видях примирението в очите им, бяха приели съдбата си и можеха само да помогнат на някого, без да се възползват от това. В един късен след обед, реших, да отида при Рада, тя беше най-голяма от децата и изпълняваше функцията и на майка. Покани ме в къщи, бай Стоил тъкмо се връщаше от баира и в една кошница донесъл гъби, подаде ги на Рада и каза да ги приготви, за да ме почерпи с тях. Помолих ги, да седнат за малко и да ги запозная с предложението ми. Хванах Рада за ръка и с много притеснителен глас изрекох първата си дума. Поканих ги да дойдат да живеят в къщата, която семейството ми приготви за тях. Поглеждах, ту единия, ту другия, надничах в душите им и виждах борбата, която водеха със себе си. Продължиха двамата да се гледат, сякаш разговаряха на ум. По едно време, бай Стоил махна с ръка и каза, „само при едно условие, нашето семейство, да помага на твоето, докато сме живи“. Пренесоха се в къщата, заживяха спокойно, грейнаха цветни лехи в двора, тогава за първи път чух Рада, как хубаво пее. Аз се записах в университета, в големият град и трябваше, да се сбогувам с Рада и семейството й. Отидох вечерта, когато всички бяха насядали край масата, занесох торта, която бях приготвила сама, потропах на вратата, Рада отвори и с големите си очи ме погледна тъжно, но видях искрица в периферията, която ми подсказваше, че хем съжалява, за раздялата ни, хем се радва за заминаването ми.

       Вечерта, заслушана в бученето на придошлата от силните валежи, река, аз се сетих пак за бай Стоил и малката им къща, която реката сякаш чакала, да се преместят, я отнесе, заедно със всичко преживяно в нея. Заспала съм призори в такова душевно спокойствие, което ме зареди със сила, за да продължа живота си.

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дочка, благодаря ти!
  • Хубав разказ.Успех и от мен!
  • Благодаря ти, Ивита, за коментира и за поставяне на разказа в любими! Бъди здрава!
  • Безценното да носиш богата душа! Безкористно!
    Чудесно послание, Миночка!
    Успех!💗
  • Благодаря ти, Иван, зарадва ме силно твоята подкрепа нека ти е радостно и спокойно на душата! Бъди жив и здрав!
  • Случайно днес попаднах на твоя разказ! Затрогващ и завладяваш, за добротата, която си направила! Имаш добра и щедра душа! Давам ти моя глас! Моите поздравления, Миночка!
  • Благодаря ти Мария, много хубав коментар си ми оставила, нека ти е хубаво днес! Бъди здрава!
  • Много силно стана с участващите творби предизвикателството, Мини!👍Твоят разказ, по човешки топъл и заразяващ с добрина, усилва това усещане! Поздравявам те, мила!🤗🌷
  • Галя, благодаря ти че постави разказа в любими!
  • Катя, благодаря ти за коментара, радвам се че посети страничката ми, бъди здрава!
  • Интересен разказ. Хубаво написан.
  • Дани, зарадва ме, че постави разказът в любими, благодаря ти!
  • Благодаря ти, Роси, зарадва ме твоята съречна подкрепа, бъди здрава!
  • Разбрала съм, че добрите хора не стават богати, защото се раздават безкористно! Много доброта и човечност има в разказа ти, Мини! За съжаление и моят глас е даден! Желая ти от сърце успех!
  • Благодаря ти Таня, зарадва ме много, хубаво ми става когато те видя на страницата ми!

    Ели, благодаря ти за коментара и за поставяне на разказа в любими, бъди здрава!

    Руми, присъствието ти ми стопли душата, благодаря ти за хубавите думи! Бъди!
  • Мини, как хубаво си го казала "дори на един да докосна душата..." а колко повече когато това е взаимно както в разказа ти! Поздравления
  • Миночка, прекрасен разказ! Много ме развълнува!
  • Развълнува ме , Мини!
    Много човещина има в разказа ти!
  • Георги, благодаря ти!
  • Много хубав разказ!!!
  • Тони, какво благородно сърце имаш, благодаря ти, нека ти е щастлив и спокоен денят.
  • От цялото си сърце ти желая успех, Мина!
  • Прекрасен разказ, Миночка. Тези ограничени гласове ми пречат, но ще си го запазя! Просълзи ме тази история!
  • Благодаря ти, Младен, за коментара и за поставянето на разказа в любими! Лека вечер!
  • И аз като Стойчо нямам вече глас, за да гласувам, но много харесах разказа ти, Миночка!
  • Наде, благодаря ти че постави разказа в любими!
  • Благодаря ти, Стойчо, за подкрепата и за поставяне на разказа в любими! Нека слънчевия ден те направи щастлив!
  • Успех,Миночка!
    Съжалявам,че нямам ресурс за гласуване!
    И все пак хареах разказа!
  • Благодаря ти, Петър, много ме зарадва, хубав ден ти желая!
  • Миночка, много вълнуващ разказ,... давам и 5 звездички, и ти пожелавам успех
  • Благодаря!
  • Успех!
  • Благодаря ти, Таня, бъди жива и здрава!

    Скити, направено е сигурно, за първите които публикуват, другите нямат шанс, благодаря ти за посещениего, зарадва ме много! Дори на един да докосна дишата, за мен е награда, бъди здрава!
  • Мини, много интересна история! Това е едно емоционално и душевно преживяване, което зарежда и дава някакъв мир и спокойствие! Много бих искала да гласувам и не разбирам защо така са орязани гласовете! Защо може да се гласува само за едно произведение?
    Желая ти успех, миличка! Много, много ми хареса!
  • Много ми хареса! Успех, Миночка!
Random works
: ??:??