Отново съм на кръстопът. Пътят се разделя пред мен и се спуска към хоризонта - безкраен и необхватен.
Пътят пред мен е дълъг - започна съвсем неотдавна. Започнах го тичайки, но се спъвах доста и вече просто ходя. Казват, все още е бърза крачката ми.
Спомням си, пътят ми се пресичаше с този на много хора, никога не бях сама.
***
- Миличка - започна майка ми с угрижено лице, не го бях виждала до сега - вуйчо ти почина.
Отне ми малко да го осмисля. Но същността ми вече знаеше, че повече няма да го видя.
Заплаках.
***
Пътят ме спъна и ми отне. Паднах, ожулих си колената, обелих си носа.
Спомням си пътят ми се разклоняваше и разклоняваше, а всяка пътека беше коя от коя по-примамлива.
***
- Излез да си играеш с децата. - насърчи ме майка ми за пореден път. ...