По стъпките на изгрева (1)
Multi-part work
-
1434 5 6Prose » Others
-
1104 4 1Prose » Others
-
1052 4 3Prose » Others
-
1221 2 3Prose » Others
-
1110 5 2Prose » Others
Прераждане
Смееш ли да питаш?
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стените на консуматорството. Което, от своя страна, дори не посмя да се усмихне...
Останаха чуденките. Кому беше нужно всичко това и защо навикът има такова дяволско лице?! Сега разбирам, че погребах себе си за втори път. И подозирам, че тя ме вижда между онези четири стени. Там, където оставяш присъствието си със затворени очи и притворени студени устни...
Но се изправих рязко, така, че всичко пред очите ми почерня, а изплувалата картина ме влюби като за пръв път. Дъските на ковчега изпукаха като сигнал за нов старт. Цветята, шокирани, литнаха във всички посоки. Усмихнах се по онзи начин, който все още помниш. Хм... и се запътих към морето.
Вече не се наричам мъртвец. Очите ми, виждащи новите възможности, мигат срещу всички изненади на живота. На таблото на мислите ми – висящо наученото, личащо по тъмните ми ириси.
Вгледай се. Еуфория е, нали?
Време за прераждане!
© А.Д. All rights reserved.
