***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху които се крепяха червените чашки. Здравецът зеленееше с ново поникналите си листа, а дивия люляк едва показваше свенливо, като млада мома на първа седянка напъпилия си кичест цвят, скрил омайния си аромат. На места, там където слънцето или не огряваше, или едва докосваше с лъчите си, сланата беше постлала бяло тънко було. Старите хора в такова време все си мърмореха под носа:
- Ох, помръзнаха ми се ногите* и вкочаниха пръстите! Де ся да гаврътнем глътка отлежало винце, че да ни заиграе кръвчицата!
Младите пък припкаха рано - рано към мегдана, нарамили кобилиците с менците, че да се редят за вода на кладенците. От ранни зори бяха измили посудите, стъргали с пясък и плакнали, та бяха изхабили ...