Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките почти идентични, като от калъп, нямащи търпение да се извисят, за да стигнат слънцето, а под тях оставаше само тук там малко туфи тревица, колкото да разнообрази пейзажа. Красиви са. Аз ги харесвам. Малцина обаче сядат там, а почти всички идват под моята корона. Ако не е това, то може би е съдба. Онова необикновено и необяснимо нещо, което хората винаги се опитват да обяснят с една единствена обикновена дума.
Хората спират до мен или идват специално да ме видят, особено напролет когато тъкмо съм пуснал младите, невинни зелени листа. Един писател веднъж каза, че това било някакво особено, много тайнствено и специално зелено. От ония цветове, които привличали и ти напомняли други измерения, коит ...