Подобно на море
Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води.
Посрещах в него странници и ги гощавах, с каквото идваше ми от сърце.
Изпращах ги, със мир и с незабрава.
Владеех своя свят. Научих го да осъзнава. Цветът уплаха е за всеки зрящ, незрящият
по цвят света не разпознава. Изследвах всеки аромат и шум. Изостряха се сетивата.
Дете сега не съм.
Студено ли е, с пелерина се намятам. Не ме вълнува плашещия цвят. Морето смелите обича. Морфей разплисква се от бряг до бряг.
Цветът му? Всеки сам си го създава…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Силве, всеки си има малки лични тайни, като се видим...
