Преживяно
Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на трудолюбие и отговорност. Срещна го през лятото и сякаш гръм я порази.
Каквото и да вършеше, мислите й бяха с него. Повтаряше думите, виждаше лицето му, искаше да е винаги с него. Нямаше търпение да излезне вечер и да го срещне. Отначало флиртуваше с другите момичета, но причината беше в нея. Не му се отдаде. Не можеше. Не беше от тези момичета, за една нощ. Болеше я, но не му го показваше. Никога не го потърси, не му позвъни първа. Все той правеше първата крачка. Така минаха 2 години. Тя завърши, а той отиде в казармата. Не помисли за друг. Живееше само за него, а той я посещаваше често. Една нощ се предаде и стана неговото момиче. Не съжаляваше за нищо.
Държеше се добре с нея, но не беше сигурна в чувствата му. Знаеше само, че не може без него. Дали щеше да му прости изневяра? Не, колкото и да й беше тежко. По принцип беше силна, мъжко момиче. Риташе топка с момчетата, биеше се с някои и не прощаваше предателствата. Не я предаде. Ожениха се и на бял свят се появи тяхната рожба. Живееха нормално, не обичаха кавгите. По-скоро се сърдеха и вечер леглото ги сдобряваше. С течение на годините изгладиха противоречията и животът им стана спокоен. Тежеше й само мисълта, че никога не й беше казал"обичам те". Мислеше, че няма да чуе тези думи до края на живота си, но ги прошепна, в най-трудните им моменти и разбра, бе спечелила и тази битка-сърдечната. Без натякване, без драми, с много разбиране и любов. Промени го. Хората я питаха "как", а тя не знаеше.
Нямаше отговор на този въпрос. Просто го обичаше, живееше с неговите болки и радости, разбираше го. Не го осъди за тежкия живот, не го напусна в бедите. Бяха винаги двамата, в добро и зло, както пожелал е бог!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
