Премиер и слънце
– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде да светиш и къде – не. Сега съм премиер само на тая тука част от планетата. Тука че се въртиш като гламаво само около мене. Ама само кога искам! Точка.
Премиерът носеше винаги със себе си глобус, футболна топка и карта за автомагистрали; посочи хаточно нещо на слънцето в топката, замижа и добави:
– И докат това парче земя е мое, аз ше казвам кой да свети тука и кой да не свети тука. Много светила ми се изредиа да ме молат – кой за ядрена енергетика, кой за „Белене”, който за далаверка или свещи да му дам от мойта ливница. За опрощение. Не мом да огрея насекъде. И ти ше чекаш.
Слънцето било изумено и не знаело какво да каже. Въобразявало си, че... създава живот.
– Затова – продължил Премиерът, – мàни се оттам, дръпни се малко, че така не мом да оберем небето. Оди да светиш другаде. Чаосвай се. Що ме гледаш? Чупка! Да ти не врътнем една, а?
И слънцето се скрило завинаги, било излишно в тази част на галактиката.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
