***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така де, то поне нещо да имаше да ми издува блузата и да върви преди мен, като за представяне, а то…мандаринки, хлопат им чашките, в които си ги настанявам всяка сутрин, след задължителния тоалет. И да ме питаш защо не избрах Франция,или Германия, та дори и Русия! Нали все пак съм изкуствовед?! И до сега не знам защо точно в тази сфера реших да продължа образованието си, но излезе, че ми се отдава, а и беше удоволствие да работя в атмосферата на творчески завършената дейност на хората. Да си представиш, да сътвориш и завършиш нещо, което е излязло от дълбините на душата ти, лично за мен е равносилно да претвориш своя вътрешен свят и да го представиш, като дар на останалите. И кой дявол ме накара ...