Изпитваше ужасна болка. Мускулите му сякаш се разпадаха, а ставите му заплашваха да се пръснат при всяка крачка. Трудно му бе да контролира треперенето. Знаеше, че ако до няколко часа не си вземе дозата, мъките ще станат нечовешки.
Представяше си как иглата пробива вената и минути след това по тялото му се разлива вълна от блаженство. Копнееше за този момент с цялото си сърце. Само че нямаше пари, а дилърът бе отказал да му даде стока на вересия. Тогава направо му идеше да го удуши. Но вместо това подви опашка и започна да му се моли. Онзи искаше пари, отказваше да прояви милост. Сякаш не разбираше какво е да имаш огромна нужда от проклетото нещо.
Плачеше му се, но от очите му не бликваха сълзи. Всичките му мисли бяха насочени към това да си осигури необходимото. Бе провел десетина телефонни разговора, но навсякъде бе ударил на камък. Никой не желаеше да му заеме пари. А майка му даже го нахока здраво. Може би ако знаеше как се чувства той, щеше да го съжали. Не и сега. Сега не се вижд ...