Jun 8, 2019, 10:06 AM  

Приятели от фронта 

  Prose » Narratives
714 1 2
20 min reading
Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащият шум на “катюшите”, последван от страхотни детонации, пламъци и прах. Но вместо върху немските окопи те се бяха изсипали върху българските, понеже някой си не разбрал, че те носели същите каски като немците.
- Ей, че ни изтепат наште!- Върбан се опитваше да надвика трясъка. На лицето му, покрито с мръсотия, се белееха само две очи с разширени от страха зеници. От окопа им, забулен в прах, се чуваха дълги откоси от картечен огън, виковете за помощ на ранените. Кольо, без да изпуска дръжките на MG-то, наведе глава към помощника, блъскайки каската си в неговата.
- Дай нова лента, пак идват! – В настъпилата за миг тишина гласът му проехтя като крясък. Картечницата, като че ли поела дъх за секун ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Random works
: ??:??