Проза /Летеж и падение/
Multi-part work to contents
Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага?
- Щот тъй думам!
Гинка ситнейки го последва. Дядката протегна сбръчканата си на петна ръка към кадифеното ѝ лице.
- Яла, да бутна тез шекерени бузки.
- Ма, аз съм срамотна.
- Срамотна не срамотна, иди!
Докато каже това, краката му се подвиха и се тръшна на пода. Ритна два пъти и обели очи. Явно беше поел пътя към Аллах или ей тъй духна на някъде.
През цялото време, Станю гледаше от дупките на покрива. Чу се пращене и той полетя надолу с разперени ръце. Стоварвайки се, гътна Гинка в сламата, а тя милата го гледаше с не скрити пламъчета в очите. Момъкът лежеше върху нея с отворена уста и накрая изтърси.
- Гино, ко му стана на тоя?
- Ам, чи ни знам! Ей тъй си са гътна.
- И ко ша прайм сига?
- Ам, чи ни знам!
След още десет минутен такъв разговор, стигнаха до идеята, Станю да фани гората, а Гинка да отиде в манастира до селото.
Речено сторено.
Цели три месеца, Гинка търка каменния под в манастира и ми дървените паници на всички монахини, докато накрая я подстригаха и именуваха сестра Серафима. Но лошото не идва само. Новоположената сестра Серафима усети, че корема и почна да расте бая, пък и оная кървава гадост, не се беше появявала, откакто Агата хвърли топа. Реши да се посъветва с игуменката.
- Майко, Евлампия, нещо става с мене. Корема ми расте.
Старицата я изгледа и строго каза:
- Вдигай расото, Серафимо!
Гинка плахо вдигна расото и щръкна облото ѝ коремче. Игуменката започна да се кръсти и кланя.
- Господи, прости ѝ... Господи, прости ѝ... Прости ѝ, Господи...
Момата стоеше с отворена уста.
- Кога напрай тоз мискинлък?
- Нищу ни съм праяла.
- И, от како си са надула ма, грешницо?
- И аз нъл туй питам!
- Непразна пък мен ша ма пита. Марш в килията и са моли, пък после ела да са изповядаш! Аз ша повикам Отец Онуфрий, да му кажеш греховете си.
Цяла нощ, Серафима се мъчи в терзания и накрая реши да сложи край на всичко. Излезе тихо от манастира и отиде на моста на Колю Фичето. Качи се на перилата. Погледна идващия изгрев. Прекръсти се и скочи в реката без да гледа.
Кирето, бясно гребеше срещу течението и разнебитената му лодка едвам се движеше. Тъкмо подмина моста и нещо черно се стовари в скута му.
- Олеее, Гявола! - изкрещя Кирето и се вцепени.
После, като му мина стреса и видя, как две голи бедра са го обхванали около кръста се ухили.
Следва продължение
© Гедеон All rights reserved.
