Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.

- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!

Асан се плъзна, като червей от седлото.

- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.

- Що бе, Ага?

- Щот тъй думам!

Гинка ситнейки го последва. Дядката протегна сбръчканата си на петна ръка към кадифеното ѝ лице.

- Яла, да бутна тез шекерени бузки.

- Ма, аз съм срамотна.

- Срамотна не срамотна, иди!

Докато каже това, краката му се подвиха и се тръшна на пода. Ритна два пъти и обели очи. Явно беше поел пътя към Аллах или ей тъй духна на някъде. 

През цялото време, Станю гледаше от дупките на покрива. Чу се пращене и той полетя надолу с разперени ръце. Стоварвайки се, гътна Гинка в сламата, а тя милата го гледаше с не скрити пламъчета в очите. Момъкът лежеше върху нея с отворена уста и накрая изтърси.

- Гино, ко му стана на тоя?

- Ам, чи ни знам! Ей тъй си са гътна.

- И ко ша прайм сига?

- Ам, чи ни знам!

След още десет минутен такъв разговор, стигнаха до идеята, Станю да фани гората, а Гинка да отиде в манастира до селото.

Речено сторено.

Цели три месеца, Гинка търка каменния под в манастира и ми дървените паници на всички монахини, докато накрая я подстригаха и именуваха сестра Серафима. Но лошото не идва само. Новоположената  сестра Серафима усети, че корема и почна да расте бая, пък и оная кървава гадост, не се беше появявала, откакто Агата хвърли топа. Реши да се посъветва с игуменката.

- Майко, Евлампия, нещо става с мене. Корема ми расте.

Старицата я изгледа и строго каза:

- Вдигай расото, Серафимо!

Гинка плахо вдигна расото и щръкна облото ѝ коремче. Игуменката започна да се кръсти и кланя.

- Господи, прости ѝ... Господи, прости ѝ... Прости ѝ, Господи... 

Момата стоеше с отворена уста.

- Кога напрай тоз мискинлък?

- Нищу ни съм праяла.

- И, от како си са надула ма, грешницо?

- И аз нъл туй питам!

- Непразна пък мен ша ма пита. Марш в килията и са моли, пък после ела да са изповядаш! Аз ша повикам Отец Онуфрий, да му кажеш греховете си.

Цяла нощ, Серафима се мъчи в терзания и накрая реши да сложи край на всичко. Излезе тихо от манастира и отиде на моста на Колю Фичето. Качи се на перилата. Погледна идващия изгрев. Прекръсти се и скочи в реката без да гледа.

Кирето, бясно гребеше срещу течението и разнебитената му лодка едвам се движеше. Тъкмо подмина моста и нещо черно се стовари в скута му.

- Олеее, Гявола! - изкрещя Кирето и се вцепени.

После, като му мина стреса и видя, как две голи бедра са го обхванали около кръста се ухили.

Следва продължение