ПЪКЪЛ III

- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!

Ще заслужи благодатта си. Собствената си благодат, само срещу едно медно петаче. Не предполагаше, че тук, на Земята толкова евтино продаваха най-светия му дар. Наистина стойностите се обезценяват, помисли си и се наведе да пусне банкнота от пет долара в кутията на просяка. Поиска да види какво ще заслужи за сто пъти повече и колко ще му бъде дадено от това, което сам раздаваше.

- Ти си добър – поколеба се сакатия и додаде – добър човек. Бъди благословен, ти и цялото ти семейство. Помогна на един истински нуждаещ се току що и ще заслужиш място сред милосърдните.

Окаяника прибира ловко омачканата хартийка в една протрита кесия и се обръща машинално към другите минувачи.

- Помогнете на един нещастен инвалид, добри хора, помогнете …

Бащата и синът тръгват по пътя си. Той леко куца, докато младока го прикрепя за лакътя, не толкова от нужда, а по-скоро да подчертае преклонната му възраст.

- Нищо не ни костваше да помогнем на тоя нещастник, видях истинска болка и страдание в слепите му очи. Колко хроми са прохождали и слепи са проглеждали Тогава, в Юдея. А ти можеше само да кажеш, стани! – сина все повече напира да прояви възможностите, които той му даде, когато го прати в сферата на грешните за тяхното спасение. Знаеше, че Йешу е добър, правеше всичко безкористно и с любов. И сега щеше да се справи отлично и окаяника щеше да прогледне, даже крак щеше да му израсте.

Но още не бе дошло времето му. Трябваше да проявят упорство и търпеливо да се борят с всичките несгоди. А те, несгодите бяха нищо сравнени с низките човешки страсти, лишени от висшата му добродетел и любов. Търпение бе нужно и те ще търпят.

- Има още много да учиш, синко. Колко ли време ще мине докато разбереш, че истинското чудодейство не се състои в това да правиш невъзможното наляво и надясно по никое време. Нито да левитираш безцелно или да пресичаш координатата на времето когато ти скимне. Това го могат и най-евтините паднали, че дори и мнозина изпечени земни шарлатани, синко. Благодетелта на чудото е нещо много по-дълбоко и значимо. Нещо свещено, за което са нужни много условия. И никога не е била самоцелна.

- Моля те да ми спестиш нравоучението, татко. Тогава доказах, че добре съм си научил урока, нали? Нали ти сам каза, че съм се справил, или съм се провалил, а? Защото ако не съм се справил, то напразно ми е било висенето на оная прогнила дъска и ръгането в ребрата и всичките мъки и унижения на които ме подложиха недостойните.

- Никой не те упреква за онова тъмно и безрадостно време, знаеш. Достатъчно ти бяха и мъките и униженията. И добра работа свърши, ала… - недоизказа се бащата.

- Кажи де, какво съм пропуснал? Да не би виното в Кана да е било кисело, или оня слепец от Йерусалим да е ослепял после пак, а? А може би Лазар си е продължил да мирише лошо и след възкресението? Да, на любов не можах да ги науча, ама и тяхната представа за тая, най-висша благодат е най-много изкривена от дяволите. Но нали сме пак тук, не можем ли …

- Рано е за Второто пришествие – прекъсна го рязко баща му – не виждам да има някакви, макар и минимални условия за него!

С това бе сложен край на спора им и двамата продължиха своя път към кантората на Петросян, арменеца, който щеше да им съобщи предсмъртната воля на техния благодетел.

…

Таванният вентилатор не смогва да раздвижи въздуха в тясната кантора. Наследниците са наредени като хамсии в консерва и обменят помежду си флуиди и всякакви телесни течности. Но всички те са готови да понесат и по-големи несгоди, стига да чуят името си сред онези избраници, които щяха да получат дял от наследството. Тясното помещение не можа да побере всички желаещи, а стиснатия арменец не бе отделил средства да наемат по-голямо. Всъщност приживе той не бе и предполагал, че като гушне китката ще се намерят толкова желаещи да се нарекат, достоен негов наследник.  Наложи се част от скърбящите да останат в тясната приемна, а други се бяха сврели в коридора с надежда да чуят името си.

Но да се върнем в кантората. Вниманието на всички е насочено зад леко дъбово бюро, където едно слабо човече с олисяло теме и нос,  достоен за граблива птица издокарано във сако от туид намества роговото си пенсне, което сигурно бе наследило от дядо си.  Адвокат Петросян, защото това бе той направи добро впечатление на бащата и сина, като изключим лекетата по вратовръзката му и неприятната кожа с цвят на изгнил кактус, който е бил поливан несправедливо често. Но в случая външните белези едва ли имат такова решаващо значение, стига невзрачния представител на закона да си свърши добре работата. Двамата не очакваха нещо съществено от това си посещение, а по-скоро отдаваха последното дължимо уважение към единствения човек, който беше забелязал тяхното пристигане в града и бе им обърнал подобаващо внимание.  Освен това той бе и отличен партньор на бащата и двамата играеха незабравими партии шах-мат.

- Започва четенето, тихо господине, не ви ли интересува дали ще наследите нещо, но вие госпожо не може да претендирате за стол. Тук не ви е театър, Шшшшт, по-тихо, това не е детска градина – такива възгласи можеха да се чуят около двамата от все по-нетърпеливите кандидати за парите на стареца – какво, моля!? Но кои са тези? Някой чувал ли е за някакви Йерихон  и Йоши Соломонс.Кои са тези измамници? Че имената им дори не са арменски, боже! Отново евреите получават всичко, каква е тая несправедливост? Че как, всичко? А, поне жените си обезпечил ли  е, и с колко? А какъв е размера на наследството? Някой чу ли колко са парите, по дяволите!

Изведнъж разгорилите се страсти им показват, че завещанието вече е прочетено, без да се е проточило в излишни подробности. А такива въобще нямаше. Мистър Вакрил Вердемян завещава всички свои активи, придобити с честен и почтен труд на двамата свои добри приятели Йерихон и Йоши Соломонс в знак на благодарност. Петте бивши съпруги на мистър Вакрил Вердемян получават пожизнена издръжка в размер на хиляда и петстотин долара месечно, която ще бъде управлявана от попечителската фондация Спенсър енд сонс без право на замяна и прехвърляне. Останалите не получаваха нищо. Кръгла нула.

Вестта подейства като хвърлянето на гладна котка сред ято беззащитни пилци. Дори най-безчувствения можеше да усети гнева и яростта на пренебрегнатите наследници. Всички се интересуваха живо кои са тези самозванци с неразбираеми еврейски имена, които несъмнено бяха заграбили цялото имане на стареца по един безчестен и подъл начин. Наложи се полицейски конвой да обуздава набития червендалест здравеняк, когото всички считаха за най-вероятния наследник. Мазнѝка два дена бе ронил ненужни сълзи покрай ковчега на далечния си пра-чичо с надеждата да чуе името си на първо и най-достойно място сред наследниците, а сега отприщеното му разочарование заливаше околните по един недостоен и необуздан начин.

Двамата си тръгнаха тихо от кантората, съзнавайки ясно, че не е момента да уреждат каквито и да са документи. Може би по-късно, или … Бащата не скриваше искрената си почуда от наученото днес и посрещна вестта със смесени чувства. Не държеше да наследи милионите на стареца, но и нямаше нищо против да управлява активите му. Помисли колко добри дела можеше да сътвори, какви земни възможности се откриваха пред него и синът му. Изведнъж плановете за един спокоен и необвързващ престой в сферата на грешните, за една заслужена почивка се променяха и то в съвсем различна посока.

- Я, каква неочаквана благодат! Какво ли щяхме да получим, ако бе пуснал стотачка в кутията на оня просяк. Нали няма да станеш прекалено суеверен след цялата случка – лукавостта на сина не го подразни, въпреки, че бе изречена по оня начин, който го караше да го ненавижда понякога.

Откриваха се неподозирани перспективи и той реши да се възползва.

продължава