Пътепис: Посетих свещените земи... Почти!

Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.

Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърлей разстояние! По нашенските си свещени земи - Кауфланд, Билла и Лидл. Те създадоха, дори и да не ти се вярва, три нови религии. И поклонници има, намират се и за трите. При това ревностни, отдадени. И аз така! Не ги разбирам тези там , какво толкова се дивят на тоя див Изток. Като си имаме тук при нас - живата вода. Започнах от рано, първо в Кауфланд, после прекосих Била и накрая свърших в Лидл. Е, не буквално, разбира се! Макар че опианението от самото поклонение беше тантрично. И какво да кажа много поклонници, нещо като пилигрими, ама по нашенски, билла-грими, кауфланд-грими и лидл-грими, срещах по пътя си. Имаха странни, някак отнесено приковани погледи. Като те погледне и щеш-нещеш започваш да визуализираш. Например един билла-грим ме погледна и започнах да визуализирам свински уши в промо пакет със свински крачета, плюс горчица в тубичка. После друг ме фиксира и започнах направо да се издигам над земята, а пред очите ми, започнаха да се подреждат тъмни шишета ту Балантайс, ту Ред Лабел, ту Сливова гроздова. И накрая за капак, ме погледна една млада девойка, и като се заредиха едни книги пред отвореното ми съзнание : Кама Сутра, Тантрично сексуално привличане, Как да придобием сексуалността на индийски бик, и тъкмо се размечтах, и трябваше да въздам сила на волята си, и се озовах в обичната ми Билла реалност. Пред паркинга на всяко едно от светите места, цари необикновено оживление. Еври дей! Но петък и събота е различно. Същинско масово поклонение, толкова е въодушевляващо и оргазмично! Всеки дошъл, кой както може. Даже съм виждал и такива ревностни поклонници на четири крака! Да бе, не се бъзикам! Джип, кола, колело, тротинетка и някой друг билла-грим на собствен ход. По едно време си викам от медитацията ли е, от какво ли? В 19 век ли попаднах? Съзерцавам, съзерцавам, но просветление все не идва. Питам вътрешното си аз, а отговор все няма . Май този век бурен ще да е -19 век . Цървули, шаячни потури, пояс, калпак. Ами то и сега същото! Цървулите – черни маратонки, потурите - черен анцуг, барабар с карантията отдолу. Поясът – бананка с цип на кръста, може и през врата, като ярема на магаретата, и калпакът - шапка „Адидас“ с козирка, да не ти духа. Но, някак разбираемо е! Поклонник ли си, трябва да спазваш определен дрескод. Една нова съвсем българска дума добавих към речниковия си запас и се обогатих интелектуално. И така влизам в обителта и се усеща едно приповдигане на духа, ама някак от стомаха и цялата ти отделителна система сякаш пее тиролски песни. Минават поклонници, гледат те, ти ги гледаш и заедно си казвате: „Тук сме на правилното място“. Прескачате се едни други, всички сте навлезли в дълбок, вървящ транс. Слагате, лук, зеле, пуканки, после луканка „Троянска“ за 7,90 два броя, айде и дядото на „Родна стряха“, и той в торбата ,айде и един ъглошлайф за домашния майстор. После да не забравя и киселите краставички, както и един пакет пача за неделя на обяд. Жената вика, почти мести предмети със силата на мисълта си ! Телепатично усещам бушуваща мисъл в главата си : Дай да вземем и 3 кила от „Тракийската салата“, има и бидон на промоция 60 –литров, за другата зима! Ама аз не, та не! Почувствах се малко като магаре от 19 век, само че в медитация. Не виждаш ли?! – викам аз. Не си в пълна нирвана, не си съзнателна. На тази марка „Тракийската салата“ е пълна с пълнител, с „карагенан“, точи се като сопол. Почти бях отворил третото си око и какво да видя, един пенсионер се носи като балон из въздуха. Напълно дематериализиран. Беше успял да вземе 3 кг банани. Цели 3 кила! O,mon dieu! А те бананите на 1, 79 лв. килото. А зад него цял пенсионерски клуб с банани в мрежичките.1,79 лв. по-евтини от Соца. И после как да не си поклонително религиозен. Даже един билла-грим се беше отдал на медиативно съзерцание пред някакво доматено пюре за 1,19 и тъкмо да изпадне в екстаз, почти паднал на колене, се оказва, че е в друга реалност. Промоцията била само с карта Билла, а неговата останала в домашния ангцуг вкъщи. В Билла – той дошъл с официалния, за 340 лв. Как да се възползваш от намалението? Това е нещо като да искаш причастие, а да не си постил! Друга лидъл-гримка пък сновеше между щандовете, беше току-що излязла от телевизионно-румънскосериален транс, набързо отскочила на поклонение, с коса, очакваща миналогодишно семейство щъркели, с нахлузен сивочерен клин, си припяваше някаква мантра за свинско бон филе, сега само сега на страхотната цена от 5,60. Кауфланд – даваме повече! И така в душевни размисли и трансферично медиативни отклонения, благополучно приключих странстването си по свещените земи. И се прибрах, почти по тъмно, но с душевно удовлетворение! И за всичко това бях дал само 52 лева и 32 стотинки, и то на промоция. Та, така де! Не го разбирам този Изток! Предполагам и вие? Не ви трябва нито Индия, нито Китай, нито Мачу Пикчу. Имаме си всичко и всичко си е на мястото, там където си го знаете! Няма по-свещени земи по нашите земи! Естествени, български и нашенски. Човек и добре да живее, все някога стига до тях! Дори и да не се видим другаде, то в Билла, Лидл или Кауфланд със сигурност. Другите земи ще почакат. Да живей!

  Из „хрониките на моите наблюдения“