Когато жената на Никола фурнаджията се спомина изненадващо, а работата не спираше, никой не се учуди, че повика Николина да му помага. Никола беше як, с големи ръчища и мачкаше тестото без усилие, но след това, докато опекат хляба и гевреците се задъхваше от умора и жега. А и годините му не бяха малко, наближаваше седемдесетте.
Щом Николина започна работа при него, можеше да се поспира след обед и да седи няколко часа без да прави нищо. Николина беше шатърна и пъргава, работеше с лекота и той беше много доволен да наблюдава хубавото булче.
След като минаха няколко седмици, а Стоил не я потърси, Николина разбра, че всичко е било мимолетна игра. И че пет пари не чини за него...Тя имаше някакви мечти, че нещата ще потръгнат и тя ще се намести в голямата хубава къща с кръчмата и че ще зареже пияния си непрокопсаник, но нищо такова нямаше да се сбъдне. Все още му беше сърдита. Още по-ядосана беше на жена му Петра, че трябва да я вижда тук. Тя идваше всеки ден за пресен хляб и купуваше по де ...