- Добър ден… Нося прясна стока. Казаха ми, че мога да я продам тук…
Петра стоеше пред портата мълчалива пред мъжа. Смути се, не очакваше, че ще се изправят един срещу друг. Червенина плъзна по бузите й, засрами се, почувства се, както през онази нощ, когато избяга от реката. После закима с глава и го покани да влезе в кръчмата. Вмъкна се в кухнята и грабна едно корито.
Мъжът изсипа от коша рибите. Някой още отваряха усти, а други пропляскваха леко с опашки.
Направиха пазарлъка и Петра му плати.
Мъжът впери тъмните си очи в нея. Не мигваше. Гледаше я и си мислеше, че не е срещал такава красавица. Погледът му шаваше по лицето й, по устните, по шията й, плъзваше по ръцете, по снагата, по гърдите й. Лека усмивка заигра по обветреното му лице. Беше нахален.
- Има ли нещо за ядене?
- Има чорба. Ще искаш ли?
Мъжът вдигна рамена и седна на пейката.
Петра влезе в кухнята, разбърка чорбата и му сипа в една купа. Взе един комат, лъжица, грабна купата и тръгна към него.
Мъжът продължаваше да я раз ...