Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно създание бе той. Сякаш дете, а носеше тъгата на годините.
Не вярваше, че някой ще се грижи така за нея. Та тя бе само две зелени листенца.
Ооо, да... И имаше три бодли.
Направо страшни. Трябваше с тях да плаши целия свят.
Обичаше да я полива с лейката.
Сякаш валеше божествен дъжд. Дъжд даряващ щастие...
И тя растеше. Малка и нежна сред каменливата пръст.
Един ден до нея поникна нещо друго и започна да расте много бързо. Явно пиеше от "живителния дъжд".
За едно завъртане на планетата беше много по-голям от нея и бодливите му листа я обгърнаха. ...