3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си?
– Не, ясно ми е че страдаш, ама да пускаш Графа? Моля ти се, вземи се в ръце и по- добре го спри, преди да сме си прерязали вените всичките.
– Аре малко по-сериозно, момчета! Няма да ви трая да се дърлите един с друг! Как да разчитам, че ще опазите Мели, като помежду си не можете да се разберете?
– Шефе, трябва да ходя да се преоблека. Заради “ Давам всичко за теб” и леля му и стринка му, дейба, се залях с кафе. На всичкото отгоре беше вряло.
– Алексиев! Малко ми остава да ти отвъртя един цигански, честно! Няма да напускате поста си. Имате перфектната видимост към манипулационната на “Белла Донна”. Вътре всичко ни е като на длан. Ако мръднете и на метър встрани, ще я изгубим. Да не говорим за звука. Обх ...