С Мая идва края...
The work is not suitable for people under 18 years of age.
С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си нормален вид, oтвори врата на колата и тръгна да се качва отпред, но Пламен ѝ кресна:
- Не, качи се отзад! - момичето уплашено го послуша. Тя
едвам скриваше сълзите си от болка и срам. Болката, която изпитваше не беше толкова физическа, колкото душевна. Пламен я погледна в огледалото за задно виждане и с ухилена физиономия и подхвърли:
- Не се прави, че не ти беше хубаво. Нали те усетих…хареса
ти… - а, Карина си скри очите и заплака.
Той запали колата и потегли с мръсна газ към града. Пламен Метков бе общински съветник в град Радомир. Успяваше да влезе за трети път в местния общински съвет. Карина бе поредната му жертва, той се гордееше, че бе успял да я прилъже. Тя следващата учебна година трябваше да е осми клас. Метков я остави пред тях и тръгна към вкъщи. Усили радиото, тъкмо бяха пуснали любимия му сръбски хит. Весело си припяваше, не бързаше знаеше, че вкъщи отдавна никой не го чака. Жена му го напусна преди две години и взе дъщеря му. Ах, колко хубава дъщеря имаше, но тя вече бе далеч от неговите лапи. Той погледна в страни и с почуда установи, че не е в Радомир. Как се бе отклонил? Странно, до сега никога не го бе правил, дори и вечер. Той спря колата и излезе от нея. Вече се беше стъмнило и слънцето залязваше. Гледката си заслужаваше, как сега не беше с някоя девойка да и говори на ушенце и после да я заведе в храстите. Слънцето залезе и той тръгна да влиза в колата си, но…
Къде му е колата? Докато гледаше залеза, колата му бе изчезнала! Но как? Той нищо не беше чул. Намираше се на 2-3 километра от Радомир по пътя за Червена ябълка. Когато беше малък на връх Червена ябълка имаше ракетно поделение, но днес имаше само останки от силозите за ракетите и една празна рушаща се сграда на военните.
Още не можеше да повярва какво се случва, как бе изчезнал автомобила му? За бога как бе попаднал тук?
Пламен Метков тръгна надолу замислен, но зад него чу тихичко момичешко гласче, почти шепот:
- Пламене… - той изтръпна. Това бе гласът на Марина. Позна го и се смрази! Гласът, който чуваше принадлежеше на момиче, което обезчести преди вече петнадесет години, но тя се хвърли от високите блокове в квартал Арката, няма как да е тя? Нали?
- Пламене, да си поиграем… - гласът на момичето ставаше по-силен. Той отново се обърна и нищо не видя. Дали се беше объркал? Какво ставаше с него? Първо попада незнайно как насред гората, колата му изчезва, а сега чува гласът на първото детенце, с което бе правил секс? Но тя не е жива? Но тогава, чий беше гласът? Той ускори крачка надолу. А гласът отново прошепна, още по-близо, и по-силно:
- Пламене, на мен ми беше много хубаво! Искам още…
Той спря и се заоглежда. Нямаше никой, само мрак. Погледна към града, чиито светлинки мигаха в мрака и тръгна още с по-бърза крачка надолу към Радомир. Гласът този път се чу пред него:
- На теб не ти ли беше хубаво? Да поиграем пак, нали каза, че ме обичаш?
Пламен пак спря, взе целия да трепери. За четиридесет и осемте си години живот не се бе плашил толкова. Но кой си играеше с психиката му?
- Пламене, и на мен ми хареса… - зад него чу нов глас, пак на малко момиченце. Това бе малката Роузи, но и тя се бе самоубила преди шест години. Беше се хвърлила пред гумите на камион. Роузи бе поредния живот, който бе разбил.
Пламен бавно се обърна там отново нямаше никой, само мрак. Но той усети присъствие пред себе си, и когато погледа му се върна напред, там стояха двете малки момиченца, чийто живот бе погубил с неговата похот. Те се държаха за ръце и гледаха с усмивки на лице, облечени в бели роклички и гледайки похотливо.
- Тук сме за теб… - каза Роузи и се засмя страховито, а Марина се затича към дървета в гората, Роузи я последва като го подкани да тръгне след тях. Страха му го стъписа! Той поклати глава, това няма как да е истина! Пламен се изплаши и тресейки се, се затича към града. Изведнъж се спря, пред него стоеше Карина.
- Но ти…теб…ти… - общинския съветник взе да запецва от притеснение.
- Когато ме остави пред нас се почувствах самотна и те последвах! – усмихна се момичето. – Беше прав, много ми хареса, и искам пак!
Пламен взе да диша учестено, пред него всичко стана червено. Стана му много топло и изведнъж тупна на земята…
***
Събуждайки се Пламен усети твърдото и неудобно болнично легло. Над него се навеси възрастна докторка с маска на лицето, която му светна първо в едно, а после и в другото око, след което излезе от стаята. В стаята влезе брат му Тодор.
- Брат, уплаши ни… - поде Тодор. – Какво си правил в гората толкова късно?
Пламен се надигна огледа се и поклати глава. Лежеше в радомирската спешна помощ.
- Тодоре, нищо не помня, как се озовах тук?
- Едно малко момиченце те е намерило в гората по пътя за поделението на върха и се е обадило на спешна помощ от мобилния ти телефон! – Тодор махна на някой от вън и едно малко момиченце на около десет годинки влезе в стаята.
– Това е Мая…-представи я брат му. – Още не знаем нищо за нея, изгубила се е в гората и те е видяла как се гърчиш зад волана.
Мая кимна с глава. Тъмно зелените и очички светкаха като смарагди.
- Искаш ли нещо от барчето долу? Докторка каза, че си получил инфаркт, така, че може би една салата?
- Добре, и нещо за нея. – Пламен изгледа с поход малката Мая, която се усмихна и каза, че иска парче торта.
Брат му излезе, а Пламен нежно хвана ръчичката на малкото момиченце, която го беше намерила и поде с думите:
- Искам да ти благодаря… - а момиченцето си вкара показалеца на другата ръка еротично в устата. Почна да мига предизвикателно с очички и да се усмихва. - …ти ми спаси живота. Винаги ще съм ти благодарен.
А показалеца и почна да се движи в и около устните ѝ. Тя се усмихна и каза още по-предизвикателно:
- А, ще ми хареса ли…
При тези думи Пламен се озова насред гората. Огледа се, мрака бе покрил дърветата, а над тях небе обсипано със звезди. Той крачеше чисто гол и бос сред боровете на планината Голо бърдо. Страха отново го обзе, сълзи взеха да се стичат от очите му. Как се озова пак в гората. Пред него видя светлина и той се затича към нея. Краката почнаха да го болят, защото стъпваше бос по камъни, листа и пръст. Озова се на една поляна на нея се бяха събрали всички момиченца, с които е бил през годините. Те му се усмихнаха. Пламен се притесни, сърцето му затуптя силно, и той веднага затича обратно в гората, но почти веднага се спря. Пред него стоеше Мая. Пръста и стоеше пак в устата, а малките и смарагди вместо очи святкаха в тъмното страховито. Тя си извади пръста и си вдигна рокличката с думите:
- Ще ми хареса ли, чичко Пламене? – Пламен погледна детското и бельо. Гледката ужасно много му харесваше. Така много я желаеше, че въпреки странната ситуация члена му бе в ерекция. По гърба си усети студените ръце на другите момичета, след което чу гласовете им:
- Хайде, давай… - чу първия глас.
- Какво чакаш? – попита следващия глас.
- На, мен ми хареса, ще и хареса и на нея – каза Марина, чиято ръка усети да докосва члена му. Ох, как му хареса малката ѝ ръчичка на члена му.
Пламен прехапа устни и забрави за страха. Цялата тази странна ситуация изчезна от съзнанието му. Желанието бе по-силно, и той тръгна към Мая, а един позабравен глас му прошепна:
- Но да знаеш, че с Мая идва края… - гласа беше на Роузи, която се засмя, сякаш бе казала някаква забранена дума. Той изтръпна при тези думи. Страха отново го обзе, а Мая свали гащичките си под рокличката си. Приближи се до него, главата и бе на нивото на корема му. Другите момичета бяха изчезнали, тя го хвана за ръката и каза:
- Искам да ми хареса чичко, като на тях… - очите на Пламен се навлажниха, той ревна като дете и каза заеквайки:
- Не искам, н...е..ис…к…ам…
- Няма не искам, нали така им казваше? – каза Мая и отвори устата си, в която израснаха огромни зъби. Тя веднага скочи и захапа врата му и почна да го разкъсва като диво животно…
***
Тодор носеше салата на брат си и парчето торта за Мая. Той отвори вратата на болничната стая и видя брат си, който лежеше целия в кръв. Болничната му пижама бе разкъсана и подгизнала цялата в кръв. Той се развика и в стаята нахлуха медицински работници и лекарката. Когато го видя докторката попита:
- Но какво се е случило?
- Не знам – каза Тодор и се заоглежда, питайки: - А къде е Мая?
В коридора се чу гласчето на Мая:
- С Мая идва края... – последва детски момичешки смях…
Костадин Койчев – Kovak
04.07.2023г.
© Костадин Койчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ЛюсиАтанасова (Людмила Атанасова), броят прочитания не е кой знае какъв показател- за прочитане се брои всяко отваряне на произведението, което в повечето случаи се прави, за да се следят и четат коментарите. Пример - точно това произведение не съм го чела, но сигурно съм го отваряла 20 пъти, заради коментарната полемика.
-
Разбирам,че е много трудно да се измисли наистина добър регламент, който да не води до обезценяване на първото място. Пример дадох по- рано. Прочетена творба от 500 и повече човека и гласували 17 и това да води до 1-во място.
Имам предложение за размисъл: 1. Творбата да отговаря на поставенета тема, примерно:сюжет, герои, развръзка, внушение, послание към читателя и т.н
2. Отчитене на брой прочитания и коментари. 3.Отчитане брой гласувания и брой прибавяния към " любими". 4. Да не се гласува до деня на приключване на подаване на творбите. Да има конкурси е хубаво, защото често стават причина за вдъхновение, но трябва да се помисли в посока осъвременяване на регламента. Приятна вечер на всички ! -
Не знам дали някои автори биха се отказали от предизвикателствата, ако не се слагаха грамоти в профилите, но мисля, че някои се отказват по причина, че се кичат профилите с тях. Аз много отдавна съм предложила да може авторите ако желаят да вадят сергията на показ, но ако не желаят - да може да бъде скрита. Това ми се струва разумно.
-
На мен пък ми е интересно ако не се слагаха грамоти в профилите, дали предизвикателствата щяха толкова да вълнуват някои автори? /риторичен въпрос/задавам отговор/ "Гърди си с рози накичи!"
-
Интересно ми е, ако сегашните никове се заменят от система с някакви кодове, и няма опции за оценки, коментари и любими, а има само лични съобщения, дали някой ще си направи труда да пише, че дадено произведение му харесва. Ако някой нещо не харесва, съм сигурна, че авторът ще е затрупан ако не с обиди, то поне с критики и забележки.
-
Да се остави една звезда (като лайк) и голяма работа, че приличало на фейса.
Така не виждам на какво основание ще има недоволни. -
Не разбирам все пак, какво обидно или нередно има в оценка, по-ниска от 5 (изключвам единицата). В училище единица пишеха за преписване.
Лично мен такива оценки не ме обиждат. И нима всяка творба е равна по стойност на друга - това е нереално. Това е мое мнение.
Не, не... оценките в този им вид са нереални. Важното е авторът да грейне от щастие при вида на максималната оценка. Тъпо!
От друга страна читателят винаги има субективен поглед върху творбата - отделно и пристрастие. Тъпо! -
Благодаря Краси, ще го погледна
-
Темата с оценките е дискутирана няколко пъти във форума. Може и анкета да се направи. Правилникът не е много демократичен, напомня армейски устав. Но Админ често приема предложения за промени, идващи от потребителите, което си е пряка демокрация. Предлагайте и обсъждайте във форума. Нека не превръщаме коментарното поле във форум.
https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4798.0
https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4783.0
https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4677.0 -
Да, съгласен съм! Но как да го променим? Ако предложиш към админите някаква промяна обещавам да те подкрепя! Не се шегувам! Но трябва да е оправдано, да имаш идея как да се оценява по-правилно! Аз си признавам, че нямам.
-
Коста, не става въпрос да се ядосваме и обиждаме.Просто регламентът е сбъркан. Трябва сериозна и аргументирана оценка. Да има полза за всички и да ставаме по-добри 😊
-
Разбира се, че това съм го забелязал. Даже преди време бях спрял да публикувам тук. Но реших, че няма смисъл да се ядосвам за такива неща! В крайна сметка никой не можеш насила да накараш да гласува за теб. А той ако е съвестен ще гласува щом му харесва, ако не да сме живи и здрави!
-
Така е, но забелязах, че получавам много повече искрени коментари, когато не участвам. Гласуването тук става главно на приятелски начала. Аз на тебе - ти на мене. Пример :прочетено от 527 човека, 10 прибавили към "любими*, 17 гласували. И оппп, 1- во място. И другия вариант - харесва, прибавя към любими, но не гласува, защото... И опп, последно място. 😃
-
Люси не трябва да се отказваш, а колкото до коментарите никога не може да се харесаш на всеки! Винаги ще има едни, които ще предпочитат бяло вино и такива, които ще харесват повече червено. В наши дни се намират и любители на розе.
Съвета ми е пиши щом можеш и публикувай, винаги ще има кой да зарадваш
-
Няма защо, Коста. Вие поне не се отказвате да участвате, въпреки регламента и злобните забележки. Аз изгубих интерес. Последният ми разказ "Безпощадно" написах, за да участвам, но се отказах.
-
Люси, благодаря за подкрепата
-
Ох, извинявам се, г-н Безжичен! Знам,че това наречие се пише слято. Просто техническа грешка в бързината. Но злобичката я има. Приятен ден
-
"Напук", Люси. Научете се да пишете, преди да коментирате.
-
За разказ, предизвикал такава дискусия си заслужава на пук 1 глас
-
Благодаря Петре
-
Костадине (айде пак звателния падеж, темата за народа е отдавна затворена и консервирана, понеже в България няма народ, а има население. Няма и семейство също. И това не е мое мнение, а факт. Тук примери няма да давам. По повод примера, който дадох - радвам се, че темата за педофилията ти се струва забавна. Май те надцених. Но ти не се отказвай да пишеш. 👍
-
Правилно! С тези чуждици
-
Моите уважения!
...искаш да кажеш сигурно ''пауър'' метъл. Да не предизвикваме Анани с неправилното изписване на български. Правилното е Power Metal. -
Няма проблем Крив Кривак, музиката е хубава. Е, аз предпочитам по-класически рок и палър метъл но ...
-
...еее... дет метъла е голЕма работа!
Но ти поднасям извинения! -
П.Антонова въпроса ми беше риторичен, не съм търсил такава дискусия. А, още по-малко за т.н Дет метъл.
Петър Димитров темата за народа на България да не я отваряме, че е дълга и с много под теми , а бившия ти шеф е бил късметлия, че не сте били в някоя арабска страна
Надежда Ангелова благодаря ти!
Георги Каменов няма проблем -
Не само, и химически. Но най-важното е да бъде спряна. А в затвора най-обичани са педофилите и изнасилвачите. Авторът сам може да си намери в мрежата закони о законодателства, не да пита тука
-
Кастрацията не помага. Има си и други ''органи'' освен ''оня'' (главния) които пак може да ''свършат работа''. Това е душевно заболяване, а не физиологическо.
Ако нямаш четка за рисуване, можеш да използваш и пръсти. -
Как се лекува? В някои държави ги кастрират.
-
Петре, и любовница да имаш се приема за нормално в днешно време - ''ненормално'' е ако нямаш. Но пред Бога си е смъртен грях. Човешките закони са едно - божите закони са друго. И от там отърване няма.
-
Не сме консервативни, Костадине - липсва ни посока и цел. Може да се каже и в обратния ред. Заинтригува ме въпросът ти, който не е риторичен: “Как се лекува педофил?” Лекува се, ако самият той го пожелае. Ще дам пример: имах един шеф-шотландец, с когото работихме заедно в Лидл. Един ден не дойде на работа, а друг колега ми каза, че го съдили за педофилия (шефът ми, не колегата). Осъдиха го на 18 месеца затвор! Престъплението на този човек беше, че разпространявал и продавал порно снимки с малолетни в Дарк нет. Полицията го надушва, и го предупреждава. Но човекът продължава да си начесва крастата. Педофилията не се наказва строго тук (в УК). А трябва. Виж, за данъчна измама ще ти изгният костите в някой кралски затвор. Та така - и аз се отплеснах. 😊
-
Аз също си имам причина - само заради Анани още стоя в този сайт. Ще ми липсва.
П.П. Така е, Пепи. ''Не върви'' е същото като ''не е популярно'' и не е обида. -
Някой ако спре да влиза, си е по лични причини, не му е сайтът виновен. Сайтът е само място. Намират си др платформи, където получават повече внимание, купувачи и спонсори т.н. Зависи защо влиза.
Нали знаете оня виц за мъж с превю в сайт за запознанства - "Имам си еди какви коли, яхта, къща, самолет... съпруга, любовница, нищо не търся, минавам само да се похваля. "
Разни автори, разни минаващи-заминаващи
При тази свободна безплатна публична култура какво очакваш? И криминален жанр няма, както и пасквил и фейлетон, но се качват.
пп
Какво значи не върви? Не е широкопопулярен, това е друг въпрос. Има си поп култура, има си и стилове и жанрове с много по-тесен кръг почитатели. Като храната: не всеки обича вътрешности разни -
Общо-взето нали това казвам и аз. Хорор-ът тук не върви.
А тук коментарите станаха много, щото с Анани си хортуваме за ''дет метъл''. Страхотен събеседник!
П.П. Оставаме най-костеливите. Все пак, железни нерви си трябва за тук. Ама ние сме металяги. -
Намесвам се, само защото бе споменат нашият известен писател Донко Найденов, който беше чест за Откровения, но си тръгна. Вероятно заради такива "произведения", като.това тук. Я вижте колко коментари има тук и колко имаше под прекрасните.произведения на Донко! Аз така ги оценявам и ги чета, без изобщо да съм любител (не фен) на ужасите (не хоръра). Впрочем тук има един истински поет, който също е чест за Откровения. Но сигурно и той ще си тръгне като Донко и много други.
-
Кефиш, Анани!
-
Благодаря за комплимента, длъжен съм да го върна - вие много ми напомняте на българските историци. Когато някъде срещнат написано "император Леон", те веднага го превеждат и става "император Лъв". Обаче ако видят "император Леонтий", си го оставят така, защото иначе трябва да напишат "император Лъвчо". И вие като тях с това, че на български "дет" е смърт.....
-
На ли съм ти казвал, че ме кефиш. Твоето е заяждане, а не диалог.
Имаш гугъл... търси и ще намериш и за групата и за стилът.
Мили ми, Бай Ганьо!
П.П. ''Хорър'' - ът не е ''сериозно'' творчество по нашите земи. Пише се от ''несериозни'' автори, за ''несериозни'' читатели (предимно маргинали - да не употребя по-груба дума). Също като със ''смърт метъл''... пардон - ''Death Metal'' музиката. -
Драги приятелю, ето в това се състои вашият проблем, въпреки че вие не го съзнавате. Вие дори не можете да намерите адекватен превод на стила на български език. Това стилът "Смърт" ли е? Или "Смърт метъл". Или "Смъртен метъл"? А може би пък трябва да се нарича "Метъл на групата "Смърт""?... И вие искате това нещо, което даже не можете да го назовете на български да бъде издавано и харесвано в изпълнение на плешиви чичковци? Наистина сте много смел в мечтите си! Но това, че на български "дет" е смърт, ще го запомня...
-
Не ни трябва хорър, ние си живеем в такъв перманентно! А на запад му се кефят, защото иначе живота им е твърде подреден и скучен. А относно хорър стила в бг - например в този сайт дори няма "хорър" тема в раздел проза.
-
Анани, това че пишеш подобни нелепости показва, че изобщо не си наясно, защо стилът се нарича ''Death Metal'' (смърт), а не ''Dead Metal'' (мъртъв).
Има една американска група, която се казва DEATH - стилът е на нейно име, понеже тази група го е създала. А не защото музиката е ''смърт метъл''. Група DEATH се е появила преди самия стил... и го е създала. Просто е. И понеже се чудили музикалните критици как да нарекат новопоявилия се стил, го нарекли на името на групата.
Анани, Анани... !!!
Като не си наясно, защо пишеш глупости.
А го пиша на български, за да си спестя труда да превключвам клавиатурата на английски. Мързи ме! -
Не си го туряй.
То и аз преди време написах един разказ ''хорър-еротика'', но беше отхвърлен, защото бил ''порно''. Е, сега да вдигам врява до небесата ли. Щото този тук е одобрен, пък не е ''порно''. -
Искам да повторя това изречение, поради фундаменталното му значение: "Пиша го на български, затова е ''дет'' - Смърт!". Надявам се, че тук са се събрали хора, които обичат думите и българския език и затова ще го оценят подобаващо.
Нека и аз П.П.: Значи според вас това, което пишете на български означава "Смърт метъл". Хвала! Според мен "Мъртъв метъл" звучи много по-добре, а "Глух метъл" е направо гениално... -
Само преди ден поисках да публикувам една нощна снимка - пейзаж. Между клоните на красиви борове се провираха езерото, светлините на града на фона на тъмно лилаво небе,на места преливащо в циклама и виолет. Фотографията бе оценена като неприемлива за публикуване, защото липсвало достатъчно осветеност на обектите. Явно в раздел фотография критериите са космически, а според коментарите тук, виждам че в разлел проза далеч не е така. Всеки има право на мнение, но с мярка все пак. Това е мое мнение. Приятна вечер на всички!
-
Прав си. Не виждаш разлика - и не само ти не я виждаш тази разлика.
хахах... да се смееш ли или да плачеш.
П.П. Пиша го на български, затова е ''дет'' - Смърт! Ако е ''дед' ще е ''мъртъв'', ако е ''деф'' ще е ''глух''. Не става въпрос за правилното произношение на английски. -
Господине, запитайте се защо никой "не ще да ги издава". Отговорът е много простичък - защото са некадърни. Разбирам, че вие с социалистическото си мислене не можете да проумеете, че за да те издават, трябва да си способен, но такива са реалностите. Що се отнася до Азис - според мен и той "бичи брутално". Аз между него и "дет метъл" особена разлика не виждам. /защо тоя метъл е "дет", а не "дед" или "деф" друг въпрос/.
-
Няма да споря. Поне един албум дето са издали да беше посочил. Ама няма - щото никой не ще да ги издава. Щото този стил не се папка масово. Друго си е Кондьо или Азис.
Ето за това иде реч. Но същото е и в писането - Стивън Кинг има късмет, че се е родил твърде далеч от тук. -
Господине, нали не искате от мен да ви посочвам поименно потни, мръсни, дебели, космати, миризливи старци, които се търкалят по сцената и грещят нещо на уж английски, който владеят като пакистанци? Слава Богу, не съм им правил инвентаризация....
-
Дадох пример с музиката, защото имам наблюдения, понеже това ме интересува. Но същото е и с изкуството като цяло. Новаторство няма. И не може да има. Не се излиза извън рамките на вече познатото и утвърденото. Ако си позволиш да излезеш - не могат да възприемат това което правиш. Не го смилат. Това е положението тук. Естествено, че на запад е много по-различно. Веднага се намират продуценти и издателски компании да ти ударят рамо. Влагат средства и те промотират - ако ще да си създал най-странното нещо. Така се появяват групи като Блак Сабат, Венъм, Слейър, Дет и мн. други които са били първопроходци в даден стил.
-
Стивън Кинг си е бил известен много преди голямата мрежа и не заради това, което пише, а заради начинът, по който го пише, как се изразява, как го поднася, за да е достъпен и разбираем до най-широкия кръг читатели. Защото всяка негова идея е развита върху общочовешки проблеми и издържана психологически и логически. С минимално количество описателство ти вкарва максимално количество теми за размисъл и те държи в напрежение като вързано куче след разгонена кучка
-
За Донко се сетих - той добре пише. За други освен него не се сещам в тази ниша.
Посочи ми ги бе, отворко... тези ''чичаци'', дето свирят такъв стил. За млади не говорим. Има тук-таме ,но няма да прокопсат тук с тази музика.
БТР, ФАКТОР, ЕПИЗОД, СИГНАЛ... кои са?! Бира, секс и рокенрол - това свирят тук дъртите пръчове. Това могат да смелят - друго не вдяват За агресивна, тежка, скоростна музика дупе не им стига. Те даже не го възприемат като стил. -
Аз пък не разбирам какво означава според вас "нямат брой". Ако съотнесете населението на САЩ към населението на "Булгария", не бих се учудил тук при нас да има повече дебели, плешиви чичаци, които "бичат"... Но това е абсолютно извън темата. А темата е, че има можещи и неможещи. И на неможещите не им остава нищо друго, освен да се оплакват от "тая скапана държава"...
-
Не вярвам да не разбираш какво казвам - по скоро обичаш да спориш.
Я ми кажи колко са групите в България, дето бичат ''брутал дет метъл'' и колко са популярни? В Америка и въобще на Запад нямат брой. Като членовете на тези групи са около моята възраст (над 50), че и по-дърти. А сега погледни нашите групи с музиканти над 50 г. и ми посочи поне една група, дето свири нещо по-различно от 70-тарски поамериканчен бг рок-блус. Ти само ''фейс-лифта'' им виж и умри от скука. Тук мисленето е друго. Това казвам! -
Добре тогава, нека заклеймим Стивън Кинг, или Джеймс Патерсън и да ги обявим за извратеняци. Далече съм от мисълта да правя сравнения, нооо... И хорори има в сайта много добри при това примерно творбите на Донко Найденов. И се четат.
-
Тоест, според вас известни писатели има само от 200 години? След като е необходимо условие да си американец, за да те знаят... Не е въпросът, драги, хорър-морър. Въпросът е да можеш да пишеш интересно и увлекателно. Иначе, признавам, много ни бива да си късаме ризите и да ревем колко сме талантливи, пък няма кой да ни оцени в тази ши*ана "Булгария"....
-
Стивън Кинг, ако беше бъългарин, нямаше да го знаят и в съседната махала. Или... не мислиш така...
Ми, почвай да качваш хорър - да ти видим шанса за читаемост.
За еротиката нямам наблюдение и мнение. Но май по-лесно се приема. -
Не си струва трудът да се публикуват хорър разкази в една държава, където Стивън Кинг е един от най-издаваните, а новите му книги са с космически цени и пак се купуват? Ах, да, пак "Булгария" ни е виновна. Очаквам всеки момент някой да обвини пилона...
-
Когато започвах в този сайт, намерението ми беше да публикувам хорор разкази. Видях, че не си струва трудът. После реших да е нещо като ''хорор-поезия'' (по малко труд се влага). Пак не си струваше трудът. Aлоооуу... тук е Булгария!!! Тук не си струва трудът даже да си подостриш молива (не вървиш с такива тематики). 100 г. драпаш на едно място.
-
Оттеглих гласа си!
По 1 от коментарите разбрах, че е в раздел еротични - поглеждам, ми така е...
И вече погледнато от позицията на този раздел...
Като разказ с паранормален нюанс е едно, но каква еротика в изнасилване?...
А именно, че е извън шаблоните гласувах, въпреки, че наистина ми дойде в повече при прочита. А и на инат малко, да опровергая казаното преди моя коментар, защото съм сред почитателите и на хорър-творбите. -
В този стил и теми, ако продължава
то тук и края на доброто наближава.
Добро в сайта - граница се преминава,
добро в хората - човечното намалява.
Или конкурса е объркан, или темата е неразбрана.
Нищо лично към автора, чета "творбата"
Еротика няма, "пресолено" е, нагарча на сетивата. -
Споделям мнението на Паленка. Разказ срещу педофилията, но съдържащ педофилски елементи. Освен това, хорър не се пише така.
-
Все едно Карбовски се е наместил в сайта. В последно време клиничните случаи зачестиха.
Не мога да коментирам художествените качества на нещо, което не одобрявам да се разпространява свободно публично. Пръстче, устенца... има и други начини да се напише разказът.
Два филма за сериен убиец: в единия филмът се пресъздава чрез преживяванията на героите и разследващите, в другия - директни сцени с детайлно извършване на деянията, кървища, стенания, шок, болка.
В този разказ има порноелементи, дано съм разбрана.
Същото като сексуален разказ: дали ще бъде порно или еротика, зависи от изразните средства -
Успех! Получил си ги е - и съчувствието, и лечението.
-
Педофилията мога да я разбера - нали тук плътта е важна (за чувства няма място). Ама зоофилията, некрофилията и подобни... това не мога да го разбера. Какво възбуждащо има под куйрука на една овца или коза?!? Само като си помисля и ми се повдига.
П.П. Четох, че сега правят и роботи за удоволствия. Ето ти нещо ново - секс с изкуствения интелект. Накрая ще има секс с бесовете. -
Не съм чела разказа, прочетох коментарите, и от тях разбрах, че става въпрос за педофилия. За едно уж малцинство/ според официалната статистика, а според мен вече мнозинство/ в България, политиците определят педофилията като културна особеност и не вземат никакви мерки. И така 11,12 или 13 годишни раждат с благословията на нашите толерантните политици.
-
Ако мислите, че ще постигнете благородните си цели с история за призрачни момиценца - вампири, чудесно. Между другото, в разказа има още по-голяма фантастика от въпросните вампирчета - откъде братът на педофила е намерил в несъществуващото в Радомирското спешно "барче" салата и торта, това вече е истинска мистерия... Наскоро бях във ВМА. И там няма такива екстри...
-
Благодаря за прекрасните и не чак толкова прекрасните коментари! Все пак благодаря, това че някой е оценил труда ми! Г-н Ананиев, вие явно сте служили в Радомир? Аз съм роден там, знам че върха се казва Ветрушка, но ако отидете в Радомир и попитате за върха над хижа Орлите, всички ще ви кажат връх Червена ябълка. Въпреки, че вие сте прав, той се казва Ветрушка! Георги благодаря за гласа и подкрепата! Петър Димитров, благодаря ви и на вас, за хубавия коментар. Само ще вметна в България хората сме си консервативни, но това не ние пречи да четем и пишем всичко. Педофилията е един огромен проблем на цялото общество не само в България, и с този "скучен" и "повърхностен" разказ се опитвам да дам гласност на този проблем. Защото в нашата страна дори няма регистър на педофилите. За някои политици от една определена партия това са хора, които са болни и трябва да им съчувстваме и да ги лекуваме. Но как се лекува педофил?
П.П. Прекалих с коментара -
"Червена ябълка" не е връх, а е местност. Върхът, който имате предвид, се нарича "Ветрушка", първенецът на Голо бърдо и там именно се намират останките от поделение 90150. Що се отнася до самия разказ, струва ми се доста елементарен, клиширан, скучен, предвидим...
-
Гласувах!
Малко по-натурално ми дойде, но това си е мое виждане.
Пожелавам успех.
Поздравявам те.
ПП
И читатели има всякакви, да не слагаме всички под общ знаменател. -
Много добър разказ! Само мястото му не е в този сайт. Тук не се чете хорър, а хората в България не обичат да четат за педофилията. Като и за зоофилията и другите отклонения от нормалното. Както и не приемат ЛГБТ, въпреки всичките паради и демонстрации в големите градове. Както не приемат и различните, наркоманите и пр. Нещо като: “Знам, че това го има, но не го искам в къщата си. Няма да говоря за него, ще го замета под килима и току-виж изчезнало”. Да - ама не.
-
Отвратително гнусно четиво. Само за педофили.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз отварям, но не чета всичко: поглеждам времетраенето, коментарите, или пък започвам, но уводът нещо не върви или се препъвам в граматиката, и до там.
И нито ги следя, нито се чувствам длъжна да чета всичко, за да гласувам примерно. Гласувам за когото ми харесва, имам си автори, заради които съм тука, а не заради конкурсите.