Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупавият лак не я интересува. Той вони така ужасно.Ненавижда го. Както ненавижда, сешоара, машата си за коса, червилото, самобръсначката и тази проклета четка за зъби. За нея те са необходимо зло. Използва ги, като оръжия. Това е оръжейният и арсенал, и с него тя може да конкурира тежко въоръжен командос.
Знаете ли защо хората са странни? Заради въображението. Защото мислят. Защото знаят. Видяли са. Във филмите. При другите. В главата си. И понякога в собствения си живот. Ето я например Ива. Тя стои на малка табуретка. Лакира си ноктите, и мисли. За него. Как той ще види изумен лакираните и нокътчета. После ще плъзне поглед по тях, по пръстите и ще види ръцете. Сетне раменете. Косата. Брадичката. ...