Шоколад с вкус на сълзи
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в разгара си, музиката достигаше до мен приглушена от стените. Излязох от тоалетната и приближих към банкетната зала. Двамата мъже бяха застанали с гръб към входа и не ме виждаха, но аз ги разпознах. Тъкмо щях да ги известя за присъствието си, когато замдиректорът на компанията Донован Блейк чукна чашата си в тази на Валънтайн и се засмя.
- За теб, приятелю! Фирмените партита на компанията винаги са върха. Тази година доста си се постарал с организацията. Затвърждаваш си позициите ли?
- За всички усилия по подготовката тази година ще трябва да благодариш на сестра ми.
- Затова ли темата тази година е шоколад? А аз се чудех какво те е прихванало? И като стана на въпрос... Малката женичка от шоколатерията още ли се опитва да те накара да хапнеш шоколад?
- Все още. Ако не беше сестра ми нямаше да припаря вътре.
Блейк го огледа мълчаливо.
- Валънтайн, ако не те познавах от повече от десет години, бих казал, че си си паднал по нея. И то много сериозно.
- Глупости. - изпуфтя Евгений. - Изобщо не е мой тип.
- Защо? Виждал съм я няколко пъти, не изглежда никак зле.
- Но изобщо не може да се сравнява с приятелката си. Как се казваше? Французойката.
- Жанин?
- Точно. Огнена мадама.
Спрях да ги слушам. Обърнах се и бавно се отдалечих от там. Правилно ми беше казвала баба да не подслушвам. Никога нищо хубаво няма да чуя. Но да узная, че мъжът, с когото се натисках преди четвърт час, който почти ме изчука на бюрото си, харесва повече най-добрата ми приятелка, беше гадно на десета степен.
Сълзите - нежелани - замъглиха погледа ми и аз побързах да се махна от сградата на корпорация „Валънтайн“. Токчетата на дантелените Джими Чу, които бях обула в тон с дантелената маска за партито, предизвикваха ехо в празното фоайе. Пазачът само ми хвърли бърз поглед и продължи да се преструва, че върши някаква работа. Захвърлих маската на земята, когато излязох. По навик, когато съм разстроена, докоснах китката си – там, където беше верижката с плочка, на която беше гравирано „Theobroma”. НЯМАШЕ Я! Подаръкът от баба! Огледах и двете си ръце, проверих в клъча – нямаше я. А и аз никога не я свалям. Подсъзнанието ми нашепваше точно къде и кога съм я загубила, но сега не можех да се върна обратно горе, надявайки се, че ще я намеря. Може би утре бих могла да убедя Майя Валънтайн да я потърси, но сега... нямах сили. Евгений Валънтайн ме беше стъпкал в калта без дори да го осъзнава. А вероятно и без да му пука. Имах желание да се скрия някъде и да си ближа раните.
Телефонът в чантата ми зазвъня с „Chocolate Choco Choco" – беше Майя, сестрата на Евгений.
- Хей, красавице! - чувах как се опитва да надвика музиката в залата. - Идваш ли? Скоро ще удари полунощ и купонът се започне да замира.
- Не. Случи се нещо непредвидено и няма да се видим тази вечер. Утре ще ми разкажеш. Чао!
Затворих, прибрах телефона и извадих ключовете за шоколатерията. Моето местенце ме привличаше със среднощното си спокойствие само на метри от входа на корпоративния гигант.
Резето щракна оглушително в нощта, но вратата се отвори плавно и беззвучно – още не бях поправила звънчето над рамката. Влязох и светнах всички лампи.
В склада имах униформа – лъскавата черна рокля и сандалите бяха заменени от кафеви куртка и панталон и гуменки. След тъпотията, която бях извършила горе, не беше останала и следа от прическата ми, затова сътворих някакво подобие на кок с помощта на няколко молива от офиса и отидох в кухнята.
Тази нощ солта в трюфелите беше от сълзите ми.
Свързани произведения
Comments
-
SMooth, ако напиша още една част свързана с тези двамата, ще взема да напиша цял роман😄. Иначе проблем никакъв за шоколада със солен карамел. Току виж Евгений прояде точно такъв шоколад😉.
-
Ами, така ги виждам аз нещата - изпросихме си Славея да ни направи(напише) шоколад със солен карамелен вкус
-
Обожавам шоколад! И както каза SMooth със леко солен карамел си е живо удоволствие! Много ми хареса разказа, но... искам още! 🙂 Плаче за продължение!
-
SMooth, шоколадът винаги е добро решение за всяка ситуация😄.
-
Какво да ти кажа, Зиги, аз съм пацифист, макар че на такива и аз бих им фраснала един Притъпявам си агресията с шоколад
-
Хахха добре, само един юмрук ще му забия в носа, няма да е цял побой, дами, не се тревожете за него 😄 ако много настоявате, може и само да го ритна (леко ще е) или пък да му се развикам, за това, че жените трябва да се вземат насериозно. Да му дойде акъл - бедният си мисли, че ако целуне едната, нейната приятелка ще му е в кърпа вързана хахах на такива трябва да помогна, нали ме разбирате. Мъжка солидарност.😆
-
Шоколад със солен карамел е бижу, ако е направен качествено, разбира се, а люто и сладко не обичам да смесвам, поотделно ги уважавам повече
А пък пича, ами просто си има различен вкус, човека. Може да е лош за едни и добър за други, кой знае, като вкусовете шоколад, например. Зиги, не бъди краен -
SMooth, аз пък най-обичам лют шоколад. Иначе съм си правила и поръсен с морска сол, но или експериментът беше неуспешен, или вкусовите ми рецептори не го възприемат. Още си стои и ме чака да го изям. А за продължение ще помисля.
Зиги, 😄. Не е лошо момчето, ама нещо се самозалъгва, че не харесва шоколада и жената. -
Интересно! Хареса ми разказа, ама тоз пичага плаче за бой хаха. 😄
-
Шоколад с нещо солено, по принцип, е една от любимите ми комбинации
Това си плаче за продължение, а тези терзания са си част от живота. Понякога, когато говорят, хората не осъзнават, че говорят за други човешки същества, а за предмети.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
