... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител

           Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...

           По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...

           Лежа на топличко  под родопските одеала, зимното слънце се опитва да хвърля топлина,...през

прозореца виждам клоните на поредното черешово дърво отпред, сякаш ми помахват, '' Хей, здравей,помниш ли като малък как се катереше за череши,.. а момчетата си помниш ли с олузгани до кръв колене се опитваха да откъснат най-узрелите череши,.. а, помниш ли...''

           Даа, помня ,помня...

           Мама Вера бе спечелила конкурс и я изпратиха в Дрезден, тогава ГДР в Институт по хидравлика, а ние с татко я последвахме. Тогава много се държеше на социалистическото семейство да не са разделени... Мама и татко се запознали едва към края на следването си и се шегуваха, че са пътували три години заедно из автобусите и се открили едва в четвърти курс. Тогава се е изучавало предимно немски език в техническите вузове, и мама шеговито  казваше '' Ето  имам и педагогически инженерен профил, понеже учих непрекъснато, а баща ти зяпаше колежките из аулата, мързеланко...нека сега си стои само дипл.инж,. а, аз  дипл.инж.даскал..'' и винаги шегата беше съпроводена с много смях.... Аз бях на четери години, защото ходех на детска градина, сутрин ме вземаше микробусче, привечер ме  връщаше в къщи,.. изживявах тогава трудни времена, .. навсякъде говореха на немски, а в къщи на български, опитах се да говоря на български в градината, геносен Ева не ми разрешаваше... и в къщи започнахме да говорим само на немски за да се разбираме.

А като се върнахме в България след година и половина, пелтечих на български език,.. хайде станах Петьо германски с гащи американски....

На татко му лепнаха прякора Мишо Швабата,...той беше си измислил виц и го разказваше пред приятели и из махалата '' Дават ми едни детайли да ги мина на струга,... започвам аз и за 5-6 часа свърших работата, гледам германците се моткат още,.. Дойде един с микрометър и '' Хер Михаил,има грешка, неточен размер на тези детайли, и хоп брак и по-малко заплащане...

После на други детайли, ооо, хич няма да се бързам,.. отягам се, пуша цигара,.. правя се , че меря нещо,.. и накрая вместо 10 детайла, имам 8...А, не можело така, ти не уплатняваш работното си време, хайде санкция... И  до като влеза в крак ми беше много трудно, ама швабите ме

прекършиха, ей, истината ви казвам...А с швабите да нямаш взимане -даване, все искат да е по техен тертип,няма значение инженер ли си, работник ли си,... ама иначе добри хора...''

После мама завърши и немска филология, .. преподаваше  математика, съпромат и немски език , а после стана и Директор на Механотехникума,... и сега като я видят нейни бивши ученици все й казват '' Фрау Вера, гутен так...''

А татко си е късметлия,.. обурудването в завода бе от ГДР,и той стана началник отдел, защото винаги в завода имаше някакви немски специалисти....

А аз бях като разпънат...

Учех в Математичаската гимназия с немски и втори език английски,.. и защото бях едър играех централен защитник в юношеския футболен отбор,... И вместо да се фукам и перча пред момичетата, с татко стържехме нещо на струга в гаража ни и упражнявахме немския,...вечер решавах купища задачи от мамините сборници...Разтоварващ беше неделният ден, мама и татко идваха на домакинските футболни мачове, викаха, скандираха '' УУУ,.. ДЮЮЮ..'' към съдията...

А на финала на средношколското,.. водехме с един на нула,..не помня колко минути оставаха до края и рефера  отсъди дузпа срещу нас, е беше доста пресилена, ама и тогава са играели парите или тези трябва да победят.....и, един на един,.. губим средношколското, предният мач ни победиха с 1 на 0,...Тогава набързо казах на Гошо центъра '' Гоше, ритни втората топка малко назад към мене, виж вратарят им все стои пред наказателното поле далеч от вратата... '' Така и стана...

Гошо върна топката към мен, ритнах я все сила,.. тя прехвърли вратаря им и се отзова в мрежата...

Стадионът стихна,,,,Изведнъх чух рева  на татковият глас '' Гол бе... Какво мълчите...Гоол.. Ураа, шампиони,... нашите са шампиони...''

Стадионът бе като разбутан пчелен кошер... Победихме...Купата сигурно прашасва в някой шкаф.

На абитуриентския бал , някакво момиче се беше залепило за мен. Танцувахме, прегръщахме се,...целувахме се... '' Искаш ли да правим секс, Голиате... Нее, смънках тогава,аз, .. аз  не съм правил... О, къде съм тръгнала и аз с девственици,.. все да ги уча...и изчезна в танцуващите  ''

          Никой не се съмняваше, че няма да стана студент,.. МЕИ,.. инженер '' Машини, апарати и компютърни технологии '' сбъдната мечта...

Вече в трети курс в мензата срещнах Ана, студентка в Икономическия,,,, не, че любов от пръв поглед, ама и тя изглеждаше смотла като мен,...докато допрем до целувки и по-сложни неща...

Завърших и започнах работа в Електро завода,.. дадоха ми двустаен апартамент, като надежден млад специалист. Ходех командировки на всеки 15 дни в ДСОто в София... Разтърквах очи и видях колко много хубави жени има около мен,.. мама през смях казваше '' Много омачкани чаршафи бе, на кого ли си се метнал такъв...''

На абсолвентския бал на Ана,  й предложих да сме заедно...Оженихме се,.. е не беше пищна кралска сватба, ама толкова много хора,.. бабки, дядковци,..напудрени лелки и мазни чичковци, и само десетина наши приятели....

Ана започна работа в планов отдел на Текстилния завод... Все се майтапех като я питах

- Кое време е , аз планирам, ти планираш, той планира...

- Е, как кое, сегашно време...- отговаряше тя

- Нее, загубено време е....

Родиха се момчетата,... набързо, едно след друго, беше радост голяма...

- Ана, използвай майчинството, вземи и педагогически профил.. Производство може и да няма един ден, но учители винаги ще има ...- все й говореше мама

Така и Ана не направи нищо...Дали се чувстваше  несигурна, или малко злоба и завист изпитваше към мен когато от началник отдел, ДСОто ме назначи Главен инженер,.. за мен това беше нещо нормално, ползвах се с добро има в ДСО, работех на ЕИМ,.. организирах курс по компютърна грамотност на Администрацията,... и въпреки това не се главозамаих. Не се поддадох и на закачките на жените,.. имах много обожателки готови на всичко само и само да сме еротично самотни някъде

с усмивка подминавах подмятанията...Правеха се много събирания по празници,.. Ден на това.. Ден на онова,.. както модерно се казваше социален живот, сред шеги , танци и закачки, беше весело и забавно...Докато в един момент не изпратиха на Ана снимки,... седнала колежка в скута ми и с ръце около врата ми, яката на  ризата разкопчана и нещо й говоря,.. на друга как танцуваме прегърнати,... после разглеждам медальон пред деколтето й,.. или хванати за ръце на път за дансинга,...и други подобни.. За това казвам, няма приятели, те те провалят навсякъде...

И каква стана,.. от едни глупави скалъпени снимки, жена ми подаде  молба за развод...молба подал и съпругът на онази  колежката, който получил същите снимки...

Противно на всякакви очаквания, съдът присъди децата на мен, после разбрах, че тя пожелала така, защото нямала възможност къде да ги отгледа,...Всички деца с майки, а моите без майчина ласка, мама Вера играеше ролята и на майка и на баба...

Колежката също се разведе, и всички очакваха, че ще се съберем, нали имахме снимки заедно,...

всеки по своя път, между нас не е имало никакво любовно и неслужебно отношение й бях казал тогава... След време бивш колега ми довери, че искали да си направят шега, защото и двамата  не сме поглеждали друг мъж или жена...  И какво стана, с шегата разтуриха две семейства...

       Завода го приватизираха,... после разпродадоха...Поне успях да закупя апартамента.

Тръгнах за коли в Австрия, открих малко автосервизче,.. отначало  работата потръгна.

Децата  учиха в техникуми, уроци по немски език и математика от мама, спортуваха,...имаха баща, но нямаха  майчина ласка,...сигурно им е било много тежко. Само веднъж бяха попитали за майка си,..защо другите деца имат, а те нямат, и  имат само баба...

Злите езици тогава говореха, че се е омъжила повторно за някакъв Фактор,.. обаче няколко години са нямали деца и изведнъж тя забременяла. За нещастие Факторът нямал оплодителна сила и я изгонил, тя заченала от някой друг... После разправяха родила момиченце и след време заминали двете за Испания ли за Италия ли...

С момчетата пътувахме  за коли до Австрия, хората имаха пари, а нямаше леки коли, микробуси, силни години бяха тогава... внезапно бизнесът замря, големи фирми взеха да вкарват коли втора употреба, авто къщи,...не бяхме конкурентно способни...

А те станаха студенти, .. не исках да се чувстват  пренебрегнати от живота и нещо отново да им липсва. И заминах за Гърция,...от начало  имах-нямах пари, ежемесечно им пращах по 500 евро, макар, че родителите ми не ги оставяха гладни, получаваха наем и от апартамента...

Беше ми много приятно когато идваха за месец при мен в Атина, после летяха до Виена на гости на

фрау Гертруда и хер Вилхелм, наши познати от ''търговските '' години, купуваха си ефтини  коли и се връщаха с тях,...караха ги или успешно ги продаваха...

           Записаха магистратура във Виена...

           Бяха се запознали с две сестри словачки, от Братислава, също учещи там и идваха вече четеримата в Атина,.. тогава бях на седмото небе, както се казва, за времето прекарано заедно.

После заминаваха при моите родители в България,.. млади и щастливи четири  деца

/ следва продължение /