Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора.
Нашепвах им най-клетвени слова.
А те, изгаряйки ме с погледи,
очакваха от мене чудеса.
Дарявах им доброто си умело,
/че беше панацея в древността/.
Вървях по пътя си и смело
служех там на хорските сърца. ...